Здравей HEBEHA ,
Темата ти е хубава .. Всички ние идваме на този свят не по свое желание и не с някаква мисия.. Ние просто се раждаме и просто трябва да изживеем своят живот който ни е чист дар от майчицата природа .. можеш да я наречеш и Бог..
Но след като един път сме се родили ние трябва да открием онова което ще ни води през животани по нашата жизнена пътека иначе има опасност да пропилеем този единствен дар който получаваме един път на една вечност...
Смисълът всеки човек е длъжен да го открие сам за себе си .. смисълът в животът не е един и същ за всички хора .. едни намират един олтар в животът си .. други намират съвсем друг олтар.. важното е всеки да открие своят олтар в своя живот..
Ето какво мисли един поет по този въпрос :


ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...






Пеньо Пенев



НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/