7. “Необходим е субект за установяване на вселената.” Или може би е необходима вселена, за да бъде установен субектът? Може би ИДЕЯТА за СУБЕКТ е била в началото, може би именно тя е двигателят и е дала насоката, по която да се развиват нещата. /И пак да направя уговорката: под субект нямам предвид непременно човешкото същество, не съм антропоцентрист, тъй да се каже. А също нямам предвид и извънземните. Кой знае? Ами ако под “субект” трябва да се разбира някакво непрестанно еволюиращо колективно съзнание?/

8. Мисля си и че щом едно нещо съществува, то просто не може да няма смисъл. Огромният брой галактики, или междузвездният прах, например. Може би те създават някакъв баланс, може би са брънки, звена, от Системата, и от прашинката до галактиката са еднакво важни за този баланс.

9. Под “необходимост” според мен не трябва да се разбира само липса на друга възможност. Необходимост е и това да се направи избор между много, дори между безкрайно много, възможности. Избор, който трябва непременно да бъде направен, за да се продължи движението, развитието към нов избор, и отново към избор… Та точно в този смисъл не приемам това, че “светът е детерминиран отвсякъде”, както твърди г-н Петков. Навярно само посоката е детерминирана… донякъде.

И още един цитат от г-н Петков: “При тъждественни условия следват еднакви резултати”. Ами това едва ли е така даже и само поради обстоятелството, че на микрониво нещата са вероятностни, и следователно многовариантни... Аз дори се питам дали в израза “тъждествени условия” има резон. Такива условия, които да са тъждествени с други условия, просто не може да има.

10. Питам се също и дали неспособността ни да отговорим на изначалния въпрос – за “ОТКЛЮЧВАЩАТА СЪЩНОСТ” - не се дължи на това, че сме приели някоя фундаментална истина по напълно погрешен начин.

Да вземем за пример Втория закон на термодинамиката: ентропията на една система винаги нараства, всичко се стреми към все по-голям безпорядък. Да, доказано е, проверено, изчислено и вярно. Но въпросът е дали това, което ние разбираме под “безпорядък” не е всъщност ред? Дали, погледнато в по-общ план, не би трябвало да се каже, че всичко се стреми към все по-голям ред? Знаем, че информацията е именно това – подреденост. Обаче защо цялата чаша да е нещо по-подредено от счупената? Само защото ние сме я направили, ли? Ами ако се приеме, че за да я направим, сме “насилвали” добре подредената материя, и тя при счупването на чашата започва лека-полека да се връща в подредения си вид – докато се превърне в прах, в атоми… Съжалявам, не успях да обясня какво имам предвид, но в някой друг постинг пак ще опитам.

За интуицията. Тя не случайно е наречена шесто чувство. А това чувство май е единственото, което ни свързва със света, с вселената в нейната цялост, единство и смисъл. Но то е и “потърпевшо” чувство, затиснато от всички страни, зацикляно между другите ни чувства /в смисъл сетива/, които са ни крайно необходими, за да оцеляваме в делника, и чрез които възприемаме света по конкретния, удобния, ограничения, локалния... или накратко: по битовия начин.

Точно затова съм напълно съгласна с теб, че “... съществуването на вселената като цяло (дори изградена от микрочастици), по някакъв начин отговаря на класическата интуиция за съществуване...”

Впрочем, обещавам оттук нататък да не съм чак толкова бъбрива. Досега може и да ми е простено – нали трябваше да наваксам