с няколко думи: културен релативизъм, стремеж към абсолютен плурализъм на гледните точки, свеждане на битието до текст (особено чичко Дерида), плюс (ИМХО) голяма доза резоньорство и претенциозен академичен жаргон.

в общи линии симпатяги са постмодернистите, само да можеше да ги накараш да говорят малко по-бавно и да ти повтарят с други думи, докато разбереш каква им е мисълта.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...