на косвения упрек, че безотговорно критикувам една доказала се система, бих отговорил, че признакът "(без)отговорност" е нерелевантен за мен, доколкото съм извън общността на философите и нямам отношение към нея, освен под формата на неагажиращи институционално контакти. така че не е моя пряка работа какво (не) се върши в аудиториите на Философския факултет, тъй като нямам вътрешно отношение към него. мнението ми е частно и странично, на каквото, както сам признаваш, имам право.

философстването наистина не е самоцел, но е добър начин човек да се научи сам да разделя света на някакви рационални категории и да взема решения и заема позиции въз основата на добре обосновано размишление върху естеството на въпросите (а не воден от общото мнение, разпространените предразсъдъци или естествените емоции - или поне не винаги, защото и те имат своето място в живота на човека).

в този смисъл наистина никой няма да постигне нещо повече от откриването на топлата вода, която вече е отдавна открита, но същото важи и за ходенето, и за говоренето. въпреки, че това не е нищо ново в историята на човечеството, всеки сам се учи да ходи и да говори и през целия си живот се обляга на своя личен опит, дори и заедно с това да се позовава на някой друг.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...