нямам предвид това

имам предвид, че в самата система на преподаване на философия - от средното училище до университета - се развива преди всичко "говорене за" или "запознаване със" нечии теории, а не се правят, да речем, упражнения по разнищване на даден въпрос с развиване на самобитен понятиен апарат и излизане с индивидуално решение по темата.

всеки философ, когото познавам, като заговори по дадена тема, се чувства длъжен да направи критически преглед на предишните теории по въпроса и след това, ако изобщо стигне до казването на нещо свое, той го надгражда като взимане на страна или еклектично приспособяване на чужди понятия.

липсва говоренето по същество, тоест философстването върху темата сама по себе си, все едно не сме чели нищо външно за нея.

дали греша във впечатленията си? може би аз познавам непредставителна извадка от философи.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...