Съгласен съм с това твърдение. Главният урок на постмодернизма, с който той трябва да приключи, е, че разбиването на формата значи на първо място разбиване на конвенцията, и на тоталността на конвенцията именно като форма. Въпросът, който аз си задавам, обаче, е: след като завършекът на една идеология е нейната обществена рецепта, възможно ли е постмодерното да предложи нещо като не-евклидовата математика и как е постижимо подобно явление. Ами според мен дори антропологически ние не можем да си представим един глобален световен артефакт, който да не носи в основата си техниката на "калъпа" - на (из)началното постулиране на дадени членове на системата. Ако новото е въпрос на различен калъп, навярно един такъв процес ще хипертрофира от само себе си и тогава ще си проличи кой какво влияние е имал. Ако новото е въпрос на не-калъпиране на световния артефакт, тогава не смятам, че сме способни да го наблюдаваме все още и конвенцията си остава единствената по-глобална и непостулираща (а постулирана, т.е. не такава, която предлага даден набор от факти, а която отразява самите факти). "форма". В такъв смисъл "академичното" не е задължително да е наложеното или поне това наложено не е някакъв изкуствен императив, както казваш. Това академично би било нормата и канавата на същите фигури в една по-жива, т.е. диалектична обстановка. И тук интерпретациите са точно две: идеологическа или утилитарна, към която май принадлежиш. Обаче признай, че в такъв смисъл един Хърбърт Спенсър, който представлява някакво хуманитарно подобие на Дарвин, ще се окаже по-влиятелен от някой етик, който е формирал основите на явления като дарвинизма далеч преди появата му (Спиноза да кажем). И също едно е от конюнктурата да създадеш някаква представа за културното явление и друго е да бъдеш негов документалист и редактор - вярно Маркс е добър в това, но при този идеологически гръбнак, който има, няма как да не му се отдава това. Освен това всички революции са на първо място идеологически, т.е. активизирането и дори лидерството над едно съзнание, не може да се проведе без продължителното формиране на същото съзнание като цел на дадена култура.