Мдааа, съгласен съм и за Маркс, и за Хюм, и двамата ги обичам, Хюм преди всичко с критиката му на причинността, но разбира се и с критиката му на естествената моралност и в духа на шотландското просвещение...
Защо Кант?
Първо, с корекцията му спрямо картезианското cogito - Кантовото cogito скъсва с всякакви предметни референции на субекта (трансценденталната аперцепция а la Ich denke и никакви референциални ангажименти към "знак" за субекта, който да го разделя метафизично) и довършва напълно незаконното присъствие на бога в чистия разум (а това подготвя почвата за премахването му и от практическия, разбира се, вече извън еснафските домогвания на "доброто" бюргерско възпитание).
Второ, центърът на тежестта окончателно премина от обекта в субекта. Коперниканският преврат във философията - че не познанието зависи от нещата, а нещата се конструират априори в познанието... до голяма степен предопредели и самия възглед на Маркс за практическо, революционно-действено изменение на действителността. Марксовият материализъм счита практиката за субективно-творческа дейност, при която действителността се саморазкрива не субстанциално, сама по себе си, а е резултат от изначалната практическа преработка на субекта.
Трето, свързаната с горепосоченото "преместване" трансцендентална критика на метафизиката - пробивът на феноменализма и емпиризма, отнасящ се до нагледната естетика априори в крепостта на пошлия и теологично ориентиран концептуализъм, свързан с "безкрайното", недискретното, самотъждественото, заедно с всички следващи от това методологични навеи на тоталитаризъм, вкл. и като политическа практика.
Четвърто, важната, трудоемка и философски качествена систематизация на гениалния пробив, направен от Хюм и преди него Бъркли. Кант не просто се възползва от революционните им идеи, свързани със субективизма и докантовата критика, но ги систематизира по един обигран и концептуално-философски гениален начин.
Лека нощ!![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/laugh.gif) ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/cool.gif)
|