Ако смисълът е в това да се самовъзпроизвеждаме, няма ли да се получи голямо зацикляне? Бих предложила “самоусъвършенстване”. Или поне да не е “творчество, изразяващо мене си”, а изразяващо най-доброто, най-стойностното от “мене си”.

Тоест, нека живеейки да отделяме зърното си от плявата, както се казва. Тогава ще има не просто процес, ами развитие, път нагоре по спиралата на еволюцията. А в такъв път винаги има смисъл или дори той самият е смисълът. Особено като се вземе предвид, че по него рано или късно се стига и до качествено изменение.

Въобще, ако човекът е Човек, а не само биологически накичен с това звание, той непременно трябва да се пробва до къде може да стигне в “изкачването”. Да се пробва с всички сили, а също и с мисли и идеи, които да са по-големи от него – та да го теглят нагоре...

Ех, да ти кажа: снощи щях да се изразя много по-оригинално, но днес ти ми взе здравето! От обед до сега чета постингите ти. Работата си зарязах, жега ме изби, челото ми се сбръчка, главата ми е вече като пред “големия взрив”...
Обаче... какво?
Ами не знам. Много уважавам хора, които имат дързостта да разсъждават мащабно, да търсят нови теории и т.н. Но това едва ли може да доведе до нещо наистина стойностно, когато се рее из форумите. Ти и сам сигурно си даваш сметка, че е така.
И друго: недей да бъдеш чак толкова категоричен нито в заявленията /определенията, дефинициите/ си, нито в отрицанията. Защото така ограничаваш самия себе си...

За много неща исках да те попитам, за много неща исках и да поспорим, ама силите ми не стигат – поне днес. Засега ще ти кажа само, че като “махаш” големия взрив, значи ликвидираш и проклетата сингулярност, което лично мен много ме кефи