Да, добър подход. Оглавяването затова и не е някакъв феномен, по-скоро факт на състоянието, обясняващ смисъла на тялото. Оглавяването преживява тялото като собствен опит, т.е. тялото се включва в даден интензитет, което от погледа на ставащия субект не е възможно. Тази способност е Хусерловото епохе, тук под формата на преминаване в чистото съзерцание. В такъв смисъл времето няма общо с преживяването на оглавяването, което се подчинява на някаква директна форма на присъствието - например паметта като свързване на възприятията на тялото.

Колкото до оглавленността, то това може да се приеме за състоянието на оглавенност, вид имплицитност на цефалния пласт. Нямах предвид, че произхожда от тялото, а че нагледът върху нея е възможен само през телесния опит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите