Когато в миналите си постинги наблегнах върху институционалната отнесеност на смъртта имах предвид един културно-материалистически анализ на смъртта като социален конструкт. Всяка социална практика се изпълнява/поддържа/организира/контролира от някаква институция (не непременно кодифицирана, конституционно регламентирана, но в много случаи). Например практиката управление се изпълнява от политическите институции.
Ако се запитаме кои са институциите, занимаващи се със социалната практика смърт (медицински учреждения, фармацефтика, военни, полиция, църква, академични институции, казващи ни какво аджеба е умирането, как трябва да го мислим, дори медиите- довеждащи смъртни гледки директно до чинията ми с пуканки) си осигуряваме линия на разсъждение, паралелна на деридианската (която е основно заета с по-лингвистично ориентирана критика на екзистенциалната аналитика на Dasein) и можем да се надяваме, че някъде ще се пресекат (в момента на обсъждането история и антропология на смъртта в лицето на цитирания от Дерида Ариес).

Така се презастраховаме от злободневни common-sense намеси от типа "Ама как тъй да няма смърт, я се хвърлете от 10-ия етаж пъ да ви видим?!" на което се поддадохте (хумористично, разбира се) и ти и Петков и други.

Конкретния въпрос беше: коя е институцията, която осигурява неделимостта или може би илюзията за неделимост на границата/пределът, отвъд който е смъртта?
За да зацепим логиката на това питане трябва да си спомним логиката на класическите апории на Зенон, "доказващи" невъзможността на движението или по-точно невъзможността за мислимост на движението (Дерида не ги споменава, но това е подразбораща се философска отпратка когато говорим за постмодернистичните апории).
Например апорията за преминаване на дадена отсечка. За да стигна от А до В трябва да премина половината; за да премина половината, трябва да премина половината на половината и т.н. до безкрайност.

Възможността да се извършва някакво социално "движение", т.е. дейност/практика (по преминаване на пространствени и времеви граници) би била също толкова абсурдна, немислима без организиращата и контролираща функция на институциите, напр. минаването на държавната граница предполага граничните служби (не че са невъзможни изключения, но те си остават такива, пък и за тях си има нелегални институции - организирана престъпност).
Коя е институцията осигуряваща преминаването от точка Живот до точка Смърт, осигуряваща неделимостта на границата, която трябва да се прекрачи?
Обещавам, че ако има интерес към този проблем, ще пиша тепърва много мои допускания, далеч не сме го изчерпили, едва сме задали някои въпроси.
Просто е важно да се разберат тези въпроси за да е възможна дискусията.
Затова иронизирах велемъдрите афористици във форума, те просто се измъкват, за да не могат да бъдат уличени (кво уличаване тук цари пълна анонимност?!), че не зацепват въпросите.

'Il n'y a pas de hors-texte' - 'There is no outside-text' Derrida

Редактирано от BLA_BLA_BLA на 09.05.05 02:11.