Мисля дотук беше с модулациите за преоткриване на концепции, сновене между аподиктични истини и субстратизъм на организацията на материята(тази материя, който знае що е то- шастливец е...). Всички философски казуси отделени дотук в една завидно дълга кореспонденция на ерудицията, смисъла и безмислието, красотата на ума и прочее(все някои ще се поласкае) следва да докаже, че само несъотнесено към обективната реалност всичко притежава своята лична, неприкосновена апория.
Онтологическото е навсякъде и във всичко около нас-в семантиката и извън нея. Инспирацията за дискусии по подобни въпроси откъде ли идва ?
Има ли нещо, което да се разграничава от постулатите заложени във всичко понятно нам в аспект цефалия-ацефалия, способно да определи нашата същност като субстратна единица и съществуването като ирационализация на материалната организация ?

Г-н Петков, никой от взелите участие в наблюдаваните от вас дискусии не страда от раздвоение на личността или хронична нужда от полемика със собствената си интелектуална мощ.
Аз лично имам честта да познавам lachistein и мога да ви уверя че ако някога е показвал признаци на разстройство в прилагането на понятията си за самоидентификация, шях да забележа и по-важното - нямаше да се изказвам в изясняването на тозиии...
това...
тази неточност .
В края на краищата тези клубове са форма на организация, която неформално създава условия за разговори и размисли по теми най-приятни и най-вълнуващи за участниците.
Вярвам че житейският Ви опит ви е научил по-добре от мен, че прибързаните изводи често са неправилни поради липса на достаъчно покритие.

Страхът води до анархия, защото инстинктът дискриминира моралните прегради пред деструктивното.