Един читател на нещо толкова сакрално в своя генезис като книгата се нуждае от силно посесивно мислене, мисля аз. В дни когато не книгата като необходимост и средство губи позиции, а цензът на много от читателите драстично спада, е критично да има силно провокиращ фактор засягащ отговорността на индивида към концепцията за продукта-синтез между хартия, мастило и мисъл. Не мисля че това задоволява конкретния казус, но смятам че e добър "лубрикант" за дижението на темата в дръга насока.