Здравей филocoфeмa,
Преди бях ти обещал да поговорим за детерминираната в човека човещина правеща го човек.. защото бях стигнал до изводът че ти не приемаш детерминизма защото той е унищожител на човешкото .. прави човека сляпа машина.. бездушна играчка в ръцете на безличната съдба.. Не .. човекът не е машина .. човекът е личност който действа мотивирано и разумно .. той осъзнанва какво иска и знае как да го иста .. човек просто е осъден от природада на живот и на разум .. разумът е наше задължение дадено ни от природата и както се казва щом си кръгъл и щом си бутнат няма как да не се търкаляш..
Тук поствам нещо което бях писал преди време:
Лили ,
аз ти благодаря за хубавия въпрос...
Истинско удоволствие е да се отговори именно на такъв въпрос.
Аз съм детерминист... Това ще рече че всички следствия приекам като резултат от действащите причини. Това ще рече че изключвам всякаква възможност за случайни явления и събития. Напоследък срещайки огромни трудности в сложния причинно следствен свят на квнтовата механика някой физици отново потърсиха на основата на някакви неопределени и равновесни състояния понятия като случайно събитие ( сиреч следствие без причина , промяна без тласък на промяната ) Те въведоха някой вероятностни принципи в квантовата механика които им помагат да се оправят някак си по метода на средностатистическата вероятност за да получат някаъв резултат на предвиждане на иначе недостъпните им причинно следственни връзки поради отдалеченост на същите (нали всичко във вселената е взаимосвързано). Така може да се предвижда всичко , включително и какво ще бъде времето утре. По този метод например може да се предвижда колко души утре в София ще си купят сутринта баничка.На базата на представителна извадка се изчисляват и очакваните резултати от изборите да речем.Аз смятам че като практически методи за изследване на очаквания резултат който е нейзмерим с директни методи вероятностните методи са полезни .Не зависимо от всичко трябва да знаем че светът се движи от причинно следственни връзки и място за случайности няма .
Тук някой се опитват да вулгаризират изводите и да казват че по такъв начин се елиминира ролята на човекът , че той е просто едно колелце в тази причинно следственна машина от което нищо не зависи , то се върти както го въртят. Повдига се и въпросът за свободата на изборът...Ей тук сега има една уловка и ако човек не я разбере става много голяма скръб самото съществуване на човекът. Ето аз съм детерминист , знам че всичко е взаимосвързано и събитията които стават са причинно обословени , тази определеност в настоящето ражда предопределеността в бъдещето..И въпреки това че съм детерминист аз се отмествам от релсите когато идва трамвай , защо ли ами защото ми се живее , защото ако остана на релсите просто ще ме размаже и няма да живея .. а на мен ми се живее..аз разбирам че тук реалноста се разклонява в две мними възможности една реалност в която ме няма и друга в която ме има, аз се отмествам защото в мен съществува вродена мотивация да искам да ме има...защото се подчиних на моята вътрешна мотивация , този мой избор всъщност бе и моята свобода...свободата да се починиш на изискването да бъдеш в синхрон с мотивацията си. Когато трамваят е отминал аз разбирам колко неизбежен е бил моят избор и в същото време колко мой е бил този избор , върховно мой !
Когато трамваят е отминал просто разбирам че другият избор ( да не се отместя ) просто обективно и субективно е бил невъзможен защото той би бил избор против желанието ми да живея , такъв избор би бил в разрез с обективното и субективното в мен , той е невъзможен.Когато една майка жертва живота си за да спаси детето си действат същите моменти , само че в случая мотивацията да спси детето взема връх над мотивацията че и се живее.Свободна ли е в изборът си , да защото се подчинява на желанието на вътрешното и "аз" Има ли възможност за друг избор противоречащ на вътрешното и стремление , НЕ!
Така че от моя гледна точка правото на избор е задължението да се подчиниш на вътрешната си същност. Какво е вътрешната същност , ами това е генетическа наследеност плюс общественно оформена ценностна система , натрупан собствен опит..Всички тези неща които споменах имат обективна основа и не могат да са случайни.Вълнението на океана на обществото възпитава и оформя личноста , личноста е генетически и обществен продукт.Личноста във всеки момент е определена което я прави предопределена.Нейната предопределеност се корени в свободата и да се подчинява винаги и във всичко на вътрешната си същност към дадения момент.
Тези предопределени действия на личноста пък се явяват тласък (предопределящ тласък ) в развитието на обществото , отделните хора и битието като цяло.
Нещо повече появата на човекът в природата и природният му стремеж да властва над природата го превръщат в основен фактор , в даденост която вече сама формира равитието в природата, човекът се превръща в мозъчен център който определя във все по -голяма и значителна степен развитието занапред. Значи така , действенноста на човекът се предопределя от желанието му да живее и да властва над природата и над бедствията които природата му натрапва. Това предопределяне в никой случай не трябва да се разглежда като ограничение над човекът , то по-скоро е израз на неговата свобода да бъде себе си!
Аз казвам така , това което трябва да стане ще стане но с наше участие в областите които ние за сега владеем.В другите области остава да действа природния детерминизъм без нас.
Тук накрая искам да допълня че не винаги нашият избор за деиствие ни носи желания резултат , често пъти други имат противоположни на нашите мотиви и те се съревновават с нас да наложат своите мотиви , че и природата и тя ...
Много е сложен този път към желания резултат , трънлива е пътеката към целта понякога даже е безрезултатна..Този свят не е само наш..
доскоро!

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!


Ето и линк към цялала тема :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите