Здравей философема,
>>>
Петков, философията не е просто една от останалите науки. Поради това не се блазня много-много да я наричам "наука" даже...
<<<
Философията е наука (не бих се наел да я нарека спорт )
Философията си е баш наука имаща за предмет най общите и универсални закономерности в битието .. Е, ти па кат не щеш да приемеш това .. здраве да е
>>>
Познанието не е свойство на действителността, както мислиш ти, затова и не е потребност.
<<<
Това като как ? .. и от къде нахъде па се пръкна това правило дет нещо не било ли свойство не можело да бъде потребност .. потребност е всяко нещо което е някому потребно.. като почнеш от сигурност като психологическо състояние на човека та минеш през злава власт и почести и стигнеш до вградените в нас потребности за познание и самопознание .. всяка потребност е вид мотивация .. Мотивациите се получават на готово в човека и те са такива каквито майчицата природа ни е еволюционно заредила .. такива каквито самото общество ни е внушило.. такива каквито ние обстоятелственно сме придобили в собственното си битие ... От нищо и от никъде не следва че за да е потребност нещо трябва да е някакво качество.. Познанието е информираност за обстоятелственноста която го заобикаля.. Това предполагам е свързано с факта че информирания правилно субект има по-добри шансове в оцеляването отколкото заблудения.. информацията дава шансове за по- правилна преценка и набелязване на път към оцеляване .. конфорт и щастие.. Знанието е сила базираща се на информираноста.. Познанието не е нищо друго освен информираноста за обстоятелственноста и закономерностите в естеството на окръжаващата ни обективна действителност.. Байтовете информация към които се стремим не са качество на обективния свят който ни заобикаля а са базата данни с които разполагаме относно качественни .. количественни и същностни характеристики на обстоятелственноста която е в това дет е около нас и в нас.. Познанието е информираност а ти го бъркаш със цивото съпреживяване .. Между съпреживяването и познанието не може да има знак за тъждественност .. Макар и да носи чувството и съпреживяването някаква информация на субекта .. на окачествителната система на авторефлексния процес идентефициращ се в себепознаването си като "Аз" .. то тази информация има смисъл на кодиран носител .. нещо подобно на ефирния сигнал в който е кодиран телевизионния образ и звук..
Но явно ние с теб под думата познание схващаме различни неща .. По всяка вероятност подпознание ти възприемаш самото съпреживяване.. Аз пък схващам познанието като информираност за състоянието на нещата в действителноста ... не образа на съпреживяваната .. а оная която предизвиква съпреживяването и в която ти се съмняваш дали я има и че я няма ми аз съм си бил втълпил че нея я има..
>>>
Светът става в познанието ни за него, самото познание Е действителността.
<<<
Не приемам такива словесни каламбури особенно когато са в стил че ти си това което аз знам за теб.. Чунким моето незнание на каквото и да било за теб те прави с нещо по-нереален или по-недействителен .. Това е просто несериозно и няма логика (па било и най откачената ) която би приела такъв алогизъм..
>>>
Това другите науки няма как да го установят, понеже за тях обектът може да е и без субекта. Но за феноменологията познанието не е процес на "усвояване на действителността такава, каквато е", а одействителствовяване на света в самия познавателен творчески акт.
<<<
Феноменологията може да има такива постановки и изходни аксиоматични положения върху които тя се съгражда като някакъв вид наука .. Може даже от собственните и позиции тя да е непротиворечива.. Много философски системи са вътрешно непротиворечиви и не могат да бъдата оборени от собственните им позиции.. Така е и със солипсизмът апропо към който в теб се чувства някакъв уклон.. Последователния солипсизъм е също необорим от собственните му позиции .. ако не се излезе вън от собственната постулативност.. и ти навярно като философ дрябва да знаеш това.. Проблемът тук е в друго .. в това че солипсизмът е една игра на мозъкът неприложима в каквото и да е в реалния свят .. игра лишена от каквато и да е полза или смисъл.. сън в лятна нощ..
Що се касае за феноменологията .. ти би трябвало да обясниш в какво е смисълът на цялата тая топурдия.. тоест да обясниш какво обслужва феноменологията и какви цели човек реализира чрез нея..
>>>
Това е заблуда, това не е така. Модалността на всяка уловена от субекта "картина на света" е във възможност, но самото "улавяне" на света, самото осветяване на света като изначално наличие е винаги в действителна модалност. Познанието като "чист опит" в действителността е преди предразсъдъците за описаемост на "емпиричен опит".
<<<
Не приемам и такива противоречащи на фактите разбирания отричащи например че е имало 50 милиона жертви през втората световна война .. че е имало милиони изгорени живи хора в крематориумите .. Не приемам отричането на обективната действителност под какъвто и да е повод .. нашето ежедневие гъмжи от факти .. не очевидни а очевадни.. Отричането на фактите от когото и да било е сигнал за нарушена комуникабилност с събеседниците .. "до токого человерка не достучишься" казват руснаците .. да се говори на глухи е безсмисленно.. Единственното което може да се помогне на такива хора е да бъдат оставени сами да си ближат раните..
>>>
Така че, няма как изначално познанието да бъде потребност. Потребността като такава е ПОЗНАВАТЕЛЕН феномен. Светът е реално използваем, реализируем, актуализирайки се познавателно и по никакъв друг начин. Хипотезата за познанието като "отражение" поставя изкуствена преграда между действителността на нещата "сами по себе си" и възможностите на познанието "да ги постигне такива, каквито са".
<<<
Струва ми се че смесваш познавателния символ в съзнанието на човека със самия оригинал от действителноста който нашето възприемане бележи с първичния синвол на възприятието.. Едно е осветената от слънцето червена роза (тоест отразен поток светлинни лъчи с определена честота на вълната) чиито светлинен поток попада в очите ни и съвсем друго е превърнатото в синволен знак "червено" възприемано от съзнанието.. Ние знаем това .. досещаме се че отразения образ не е приличен на оригинала а е променен от опосредстването на възприятието и съпреживяването.. Ние много добре знаем че такова наше съпреживяване няма тъждественна еднозначност в действителноста .. ние до действителноста такава каквато е .. непроменена от възприятието ни стигаме чрез разбирането .. тоест чрез разумния анализ снемащ илюзията на живото съпреживяване.. Или както казва малкия принц ние отдавана сме схванали че истинското е невидимо за очите.. Това е то съзнателното възприемане на действителноста даващо ни механизъм за премахване на илюзорноста на живото възприятие .. премахване измамноста на феномена на възприятието.. В разумноста си ние се опираме не на туй първично усещане за което ти говориш а на постигнатото с работата на умът.. Това не е както ти го наричаш вяра .. или пък догма.. това е разбирането .. също дядено ни от майчицата природа средство за да откорегираме илюзиите.. за да можем зад привидното да разберем стоящото там истинско.. Вярата не е обект на проверка .. на тест за истинност .. Всекидневният ни опит потвърждаващ истинноста на постигнатото от разумът ни еднозначно легитимира това наше познание постигнато по дедуктивен път и проверено опитно на якост..
При теб е на вяра .. при феноменологията е вяра.. приемаща феномена на възприятието за птрвична истинност и неподправеност което въщност е една най -голяма илюзия .. проверерима опитно чрез сравняване на очакваното с действително настъпващото.. На феноменологията файлът и се счупва още при първия далтонист..
>>>
Така че, няма как изначално познанието да бъде потребност.
<<<
Какви са тия декларативности ? И защо бъркаш възприятието като съпреживяване с познанието като съзнателен процес имащ за цел постигане на истината за действителноста.. И що тази дума "изначално " я ползваш като някаква магия .. За мен тя няма никакъв друг смисъл освен взаимодейственност на субекта във вид на съпреживяване (особен вид окачествително съотнасяне с нещата с цел класифициране .. окачествяване и разпознаване по някаква условна скала) Всичката тази твоя "Първичност" е една огромна илюзия на съпреживяването .. менте от класа.. Разумът е тоя който зад илючорноста на цялата тая миризлива първичност дава истинния образ на оценяваното .. Понятието истинно е немислимо без еднозначната корелация с обективното .. с действителното .. Ето защо миризмата на чесън е илюзия докато молекулната форма на ароматните вещества е изтинно корелираща се с действителноста.. Това е науката .. другото е ей тъй .. ала- бала .. колкото да не заспим.. Без понятие за истина не може да се прави каквато и да било наука .. Истинноста е в основата на каквато и да е наука .. Ти обаче до сега така и не си казал своя критерии за истинност.. Един път намекна нещо че истината било корелеиране на Аза с представите му .. нещо което аз така и не схванах накъде ти бие топа .. не схванах и какво искаш да кажеш с него.. пък и не ми е известно как биха могли да се съотнасят материален обект с идеална субективна същност на субект освен окачествително като отношение..
>>>
Убедеността ти, че в света би могло да има и "грешна практика" се дължи на догматичното съотнасяне, което правиш постфактум - че познанието било процес на уеднаквяване на познаваемостта с някакъв "предварително зададен, сам-по-себе-си стандарт". В действителност такъв стандарт не съществува, а само във възможност, тъй като той няма как да е по-действителен от действителното състояние на нещата.
<<<
Убеденоста не е в грешата практика .. убеденоста ми е в това че практиката показва погрешноста или правилноста на предварителните априорни представи .. добити по пътя на "чини ми се " или пък "тъй като .. то би следвало че :" .. Всички тези приемания на вяра или пък под напора на вътрешното ни "Аз" наречено още присантиман или пък на базата на някакви предварителни есапи пукната пара не струват ако не се потвърждават (легитимират) чрез опитната проверка за истинност..
>>>
че познанието било процес на уеднаквяване на познаваемостта с някакъв "предварително зададен, сам-по-себе-си стандарт". В действителност такъв стандарт не съществува, а само във възможност, тъй като той няма как да е по-действителен от действителното състояние на нещата.
<<<
Тук наистина имаме някакво недоразумение .. Никога не съм говорил на някакъв предварителен "стндарт" управляващ действителноста и въдворяващ я че да не се изоолузи .. да не се разпаше..
Когато говоря за закономерности .. обословености .. логика .. обстоятелственност и какато се там сетиш там закономерност в действителноста .. аз ги приемам само като факт извлечен от нас наблюдателно от самата действителност и класифицирани като някакъв вид повторяема присъщност в самата тая действителноста .. Така че законите в битието аз не приемам като някаква свръхреалност .. като "Логос" .. като някаква отвъдна на битието същност организираща деиствителноста ...
Тоест аз не търся някаква действителност която да е по-действителна а просто се мъча да схвана истинно .. неилюзорно самата действителност ..
Единственното средство за снемане на илюзорностите аз виждам в способноста ми да мога да мисля .. ако чрез мисленето не е възможно да се познава светът то за мен той се затваря като познаваемост въобще.. илюзията на чувственноста за мен не е никаква познаваемос а чиста проба гъбаркане..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 07.03.05 15:20.