"Изразът “другото оглавяване” може също да внуши възвестяването на друга посока или пък необходимата промяна на целта. Смяна на главата може да рече промяна на целта, избора на друго място или пък промяна на главнокомандващия, или поне, но защо не, на възрастта или пола на главнокомандващия, но също и припомняне, че има друго оглавяване, че главата не е само наша, а и друга, не само онзи, когото идентифицираме, пресмятаме, решаваме, но оглавяването на другия, пред когото трябва да отговаряме, когото и за когото трябва да си спомним, оглавяването на другия е навярно първото условие за идентичност или идентификация, която да не бъде разрушаващ егоцентризъм – на себе си и на другия. Но отвъд нашето оглавяване не следва да си спомняме само за другото оглавяване и то най-вече за оглавяването на другия, а може би и за другото на оглавяването, т.е. за връзка на идентичността с другия, която не се подчинява вече на формата, знака или логиката на оглавяването, дори не и на анти-оглавяването – или на обезглавяването."

Горното е от Дерида и е свързано с апорията на другостта през презумпцията за ацефалността. В този контекст, за КОЕ оглавяване и на КОЕ тяло да продължим да говорим?