Струва ми се, че това не е просто минимализъм.Идеята е, че за всичко в света може да се намери едно обяснение, което вече ми звучи страшно. Дори и Вселената да е Вселена, това не значи, че в нея няма някакво многообразие. Истините са твърде много. А най-важното е да се придържаш към своята истина. За мен няма значение, че някой мисли хората за "егоисти", търсещи удоволствието, и т.н. (такова твърдение не отговаря на факта, че обществото по някакъв начин се самоорганизира). Няма значение, че ни смята за "нищожна точка". Аз се вбесявам, когато някой спомене еволюцията като аргумент- първо на първо, тя е само една хипотеза ( не достатъчно систематизирана), и като второ, тя (дори и да е имало такава) не е доказателство за случайност вместо за насочено развитие.И аз харесвам робота Марвин, но ако разсъждаваме така и в практиката си, нищо чудно не само асансьорите да пропадат надолу , защото изпадат в депресия от думите ни, но и всичките да се изпохвърлим в пропастите. както пише Джеймс в учебника си по психология, един студент все поглеждал към някакъв прозорец в колежа си, от който някога се хвърлил един човек. Веднъж той попитал свещеника, който му преподавал: "Не мога повече да се въздъжам от това изкушение". свещеникът отговорил: "Хвърли се тогава". Момчето помислило и се отказало. Така стоят нещата в живота ми.Много от нас си го мислят понякога, но не го правят. Защо?