Ей това не искаш или не можеш да разбереш ти .. че опитната проверка на съгласуваност между очаквани и настъпващи факти е потвърждение за верноста на представите.. иначе съвпадението просто би било необяснимо чудо за Аза..

Пак отдели "представа" от "обект" - ето това нещо аз не го правя. Оттук нататък естествено ще ме наречеш солипсист, ами как не. Демек: има обекти, които са ОТВЪД представите и които аз не признавам. НЕ! ПРЕДРАЗСЪДЪКЪТ идва от теб. Абе събери обекта и представата в едно бе, човече, стига си изхождал от тоя постулат за знанието като "съгласуваност на обектите с представите", махни я тази вяра в "съгласуваността", изчисти хипостазите спрямо света до чист наглед и виж какво остава. Каквото остава - то е!! Според теб, значи, аз произволнича и "махам" обекта, за да остане само представата... Не е така!!! Обектът си остава във факта на субектната си идентификация. Нищо повече! Защо приравняваш представата и субекта? Кажи ми защо? В абсолютен смисъл и представата е обект-за-субекта, тъй като се явява феноменално пред взора му, какво толкова?
Представата също е обект, а не субектът е представа-за-обект! Аман! Тук нямаме "съгласуваност" на едно с друго, щото тая съгласуваност самата тя е подвъпросна дали изобщо гарантира достоверност на знанието. Тук имаме изначална даденост на субект-обекта, но не в представата, а феноменално, чисто, безпредпоставъчно. Самата осветимост е - феноменална - явимост в наглед, който е субективен. Какво има да съгласуваш представи и обекти? Ако си правя "грешен" извод за нещата - ето ти феномена на "грешния" извод. Просто и ясно... Неслучайно е казал Лао-дзъ: "Простата истина прилича на нейното отсъствие". Изнеси се извън света и наблюдвай света спокойно, такъв какъвто е. Не се отелесявай в тялото си, изхождайки от предразсъдъка, че между теб и света посредничат някакви представи. Самите тези представи са част от света. Представата ти за света не си самият ти! Ти си извън представата, за да идентифицираш представата.

И не съм казал, че възприятието на света е отделимо от мисленето му. Това не е факт на изначалността на рефлексията, а епистемологичен факт, който е постфактум на рефлексията. Стига изкуствено си създавал заемки в познанието, не го психологизирай излишно, а чисти. Чисти да видим безвъпросното, което остава. А безвъпросното, което остава е явимостта на което и да е нещо изобщо НА МЕН - и едва от това вече следват позитивните заключения, че навярно и други споделят такова явяване.

Какво за теб означава това "може да се окаже че няма външен обект " ако не изповед в солипсисъм..

Просто и ясно: че обектът не е "сам по себе си", както ти догматично разбираш външния обект! Обектът е обект на рефлексия - и питам аз, НА КАКВО ДРУГО? А заедно с това: има ли рефлексия, която да не се явява пред субект? Обектът сам ли се рефлектира, за себе си ли е обект или е обект за мен? Аз не знам изобщо да има такъв обект, щото ако узная, това пак аз ще го узная, а не някой друг. Параметърът на аз-ността е извън това, което изглежда безвъпросно дадено като обект. Отчиташ обекта, защо забравяш изначалността, неотменимостта на неговото наличие в субектен наглед?!
Солипсизмът е вяра в първичността на представите ми спрямо нещата, което означава, че се имплицира следване на света от мен. Но светът не следва от мен, той е винаги заедно с мен. Нагледът не е следствие на причината субект, нагледът е изначално субект-обектно единство. Щом е изначално, всяко по-нататъшно негово разкъсване за спекулативни цели вече обвързва теорията с хипостази и постулати, които подлежат на философска критична стерилизация. При теб, Петков, тя липсва - всичко досущ е заемки от позитивнонаучния, критично нерефлектиран мироглед, който излиза с претенцията за "материализъм", но игнорира своята постфактуалност на рефлексията. В материализма и солипсизма няма никаква изначалност; те са патерици на мирогледи и идеологии, които не искат рефлективно да прецизират изходните си начала, а се спират пред вездесъщността на парадигмалните си следствия, както древен човек пред неумолимостта на боговете и съдбата.

В същият ред на мисли ти би могъл да отречеш и собственният си Аз щото и той се самопознава чрез представата си за себе си (ние боравим единственно с представи ).. и щом предтсавата която е винаги абстракция е нищо то и Аза е едно нищо за Аза.. абсурд някакъв си .. пародия.. Така ти би стигнал не до солипсизъм а до нихилизмът .. до отричане на съществуването и на самия себе си ..

Не мога да отрека собствения си аз, щото е изначален. Не съм си се задал аз в света. Зададен съм. Но от тази тъкмо изначалност, избрана - както казваш не от мен - следва и моята неотменимост. Щото философията е изследване на света, с оглед на изначалностите в него, а не тяхното игнориране заради удобството на едни или други метафизични схеми.