Вече обяснявах че ние схващаме с разумът си че когато някои ти размаже главата това не е просто предшестване на смърта ти а обославяща смърта причина.. Просто сме разумни за да схванем това.. и просто разбираме че ако такава причинноследственна връзка не съществуваше ние не бихме могли да предвиждаме бъдещото следствие познавайки действащия набор от причини .. а ние умеем да правим това .. разумни сме за да го правим..

Коя, Петков, е причината за съня ти? Айде за заспиването знаем, ама за пребиваването в един не толкова разумен свят, какъвто е сънят ти? И то при условие, че в съня си можеш да се сънуваш не като човек, а като нещо друго и пак да си оставаш ТИ...

Тук не водим разговори за "размазването на главата ти", а за появата в света изобщо на фигури като "причинност" и "потенциална смъртност" и търсим начини, виждайки ясно тяхната внедреност, евентуално да ги заобиколим. Щот никой не иска да му размазват главата, нито да остава докрай верен на легендата, че ще умира (ако и да е вярна). Шансът в този аспект ни го дава философията: нека видим кое е предразсъдък и кое е истина. Какво можем и какво не можем да махнем или поне заобиколим. Може пък да се окаже, че в момента на размазването на главата ти с тухла изведнъж би се събудил като от кошмар (както неведнъж е ставало в съня ти, падайки отвисоко!). Ако "твърдостта" на тухлата, с която ми размазваш главата, е свойство на тухлата, пък реално ние познаваме предметите през техните - както каза вчера - свойства и качества, - дай да видим дали изобщо има "реални предмети" или само свойства и качества, които са познаваеми в изначално внедрени в нас схеми за "твърдост", "цялост", "предметност". Дай да видим дали НАГЛАСАТА ни да им уповаваме/остойностяваме не ги прави толкова опасни, дали можем някак да бутнем архетипа на причинността. Защото познанието (философското!) не е само отражение, но и преобразяване, творчество. Нека го погледнем през призмата на конкретния (субекта) и не превръщаме тухлата във фатално конкретна, каквато - може да се окаже - при други обстоятелства не е. И да не объркваме все пак модалностите "възможност" и "действителност", а да се съсредоточим върху въпроса какво наблюдаваме "тук и сега" и действително ли е размазването на главата ни в модалността на нейното овъзможностяване. Ами ако стопирането на света по този начин се окаже един предразсъдък? Ами ако това не отмени абсолютно моето наличие в света, въпреки размазаната ми глава? Говориш така, сякаш си опитвал СЛЕДСТВИЯТА от размазването на главата си. И вярваш в мрачната фаталност на тези следствия така, както религиозният вярва в бога. Какво ЗНАЕШ ти за смъртта? Опитвал ли си я, че да казваш? Кога си умирал? Кога светът толкова фатално се е прекъсвал? Когато опиташ и видиш, тогава говори. Засега се придържай към очевидностите, които няма как да забравят че си жив и тъкмо ти си свидетел на причините и следствията. Не вярвай в отрицателните последици от умирането така, както религиозният вярва в положителните последици от последното. Може да се окаже, че размазването не е последното, а последното си ти. Така че - по-добре не вярвай, а само констатирай - като жив! Приятелски съвет!!
Това не значи да опиташ на всяка цена. Пази си се - като нормален човек, не пробвай с този краен експеримент, но все пак не вярвай, че последиците са безкрайно фатални. Не дай боже да пробваш, но остави едно полагащо се "местенце" за последния - този, който установява това. Може един ден да се окаже, че фаталните последици са били заблуда или нахална лъжа.
Художник си и знаеш, че картина се рисува преди всичко по волята на субекта. Екзистенциалният казус е самият свят да се рисува по волята на субекта. Моля те, не го о-причинявай толкова и помогни да направим това!


Конят можем да го заведем до изворът е казал Христос .. но да пием вместо него е невъзможно..

Някой може да бъде размазан с тухла по главата, но да умрем вместо него, казвам АЗ, е невъзможно.