Здравей, аза! Пишеш:

Мисля си, че не трябва да объркваме обект на мисълта от реалността и обект на мисълта като понятие. Да, тогава се получава едно “удвояване на света” – в нас и извън нас.

И аз така мисля. Затова казвам, че обектът на мисълта е феномен, показващ себе си като предмет, но не и "предмет-сам-по-себе-си". Тука ти се къса връзката, струва ми се, и на всички, наричащи себе си "материалисти". Вярата в предметност на предмета извън акта на неговата рефлективна съотнесеност със самия теб в нагледа е суеверие. Реалността е чиста феноменална картина на опита, казано още по-радикално - чист феномен. Ако се съотнесеш само с "понятието за предмета", то пак е феномен; зад него не стои никаква "материална" подпорка, никаква субстанция, която да те превъзхожда теб или която да е по-реална от реалността на субективния (по форма) наглед. Феноменът нищо не "удвоява" - той е просто ко-релативен, ко-екзистентен на субекта в чистия наглед. Даже съзнанието е феномен (а не феноменално!)... и това го подчертавам специално, понеже материалистите поставят знак за равенство между съзнание и субект. Съзнанието също е "осъзнавано", то е обект/феномен на рефлексия, то се явява пред взора на трансценденталния субект като свят-съзнание. По този начин чрез феноменологията се отива и оттатък "идеалистичната изходна позиция", понеже - както виждаш - като чист феномен съзнанието с нищо не е по-първично от каквото и да е; то коекзистира в изначалната чистота на субектно идентифицируемия трансцендентален наглед.

Струва ми се, че тогава трябва да се замислим за произхода на понятията, и пак се стига до въпроса за материята и съзнанието. Ти какво мислиш по този въпрос?

Поставяш интересен въпрос. Произходът на понятията не е нито натурален, нито социоморфен, тъй като изначалното биване на понятията "природа" и "социокултура" за философията е sub specie aeterni (от гледна точка на вечността), а не от гледна точка на илюзорната предварителна вписаност на света/нагледа в хоризонт на природно или социокултурно- детерминистични теории-за-света. "Природата" е абстракция, чиято структура пред-определя в познанието всичко онова, което постфактум ще назоваваме като природа. Природата сама по себе си не генерира смисъл, тъй като е вече отнесена в един изначален хоризонт на разбиране на смисъла-за-природа. Т.е. ако не е налице изначално смисълът за "природа", не виждам как изобщо по-нататък природата като не-смисъл може да бъде вземана за детерминанта/определител на нещо, което е смисъл. Това не решава загадката за появата на смисли изобщо, а само я отпраща в девета глуха като подразбираща се. Но тъкмо тук е злоупотребата на т.н. "естествени науки", отнасящи въпроса за произхода на "материята", "съзнанието", "света като цяло", "субекта" и пр. - до т.н. "материална субстанция" (сякаш последната не изисква учудване за собствената си поява изобщо!?).
Така че отговорът на въпроса, който поставяш, не е от естеството на света, той е отвъд границите на света, понеже всичко, което се осветява постфактум в акта на рефлексията (вкл. и самозабелязването на субекта като проводник на смислите и реда в света), не е дадено чрез самото себе си и метафизично не принадлежи на себе си.

Витгенщайн: "Загадката на света в пространството и времето се намира извън пространството и времето. Тук не трябва да бъдат решавани проблеми на естествознанието".

Затова следва да бъде признат свръхестествен "произход" на биващото, доколкото естеството не носи отговора за наличието на самото себе си. Но следва да изтъкнем, че това е така, доколкото все пак търсим "произход" на биващото. Без оглед на този въпрос, в абсолютен план, физично и метафизично "съвпадат", доколкото вертикално (от гледна точка на вечността) метафизиката покрива физиката, както се казва, "от раз и отведнаж". С което загадката не се снема, а става още по-загадъчна, но дискурсът и всяка една дискурсивност, е преодолян, доколкото е забелязана нищожността, респ. игровостта на метафизичните обяснения. Така метафизичните претенции на частните науки изглеждат още по-смешни, а твърдението, че мозъкът мисли - направо профанно. Защо? Понеже собствената същност на човека (която е от аспекта на метафизичното) бива сведена до машината и причинния ред в света на вещите и механизмите. С това се дехуманизира човешкото/човечността и уникалността на човека се редуцира до отчуждената от себе си и никому ненужна "биохимична единица" или социално значимо "средство за производство" или "средство за продължаване на "човешкия род". Тоест такава методология е първоизвор на най-груб физикализъм или тоталитарни, човеконенавистнически идеологии.

Понятието, за което ме питаш, не съм го чувал. Можеш да го обясниш на всички тук.