Разбрах само, че тук се използва метод " ...моля ви, кажете си мнението по тоз и тоз въпрос (демек, отворете ми очите! - сетиво, усещане!), пък аз (AZ) да ви покажа недостатъците!"

Наистина, кофти метод!... Нема А, нема Я. НЕДОСТАТЪЧЕН метод, не подхожда за такава липса на умствени недостатъци...

Тъп похват от Сократово време, когато за философска наука се е считало бълнуването на психо-болни мозъци. И задаването на безкрай въпроси, съдържащи полуистини, до умопомрачаване на субекта. Поне резултатът е бил такъв.

Ами като не ти хареса играта, що се включи? Бягай, спасявай си мозъка! БЪЛНУВАЩИ МОЗЪЦИ! Значи имало и такива. Ами тя затуй е повдигната темата - да видим като как тъй мозъкът сам си бълнува, щот туй не е малко чудо, не искаме да го подминаваме в тоя клуб. Пък ти може и да не се включваш, белким не си умопомрачиш малоумието... И резултатът нямаше да бъде такъв.

И твоят човек -Витгенщайн е прав, по отношение на теб. И щото, ако го чуе жена му кви ги приказва - ша го изпращи с точилката по главата и знаковите му логически образи, вкючая баницата за закуска, ще изчезнат. Защо ли? Нали само те са реалност? Но, да не задълбочаваме с глупостите.

Стига му на Витгенщайн да е прав по отношение на себе си. Ти не се грижи за него и за мене. Това за точилката, него сигур го казваш от опит?... У нас жена ми я използва само за баниците, а Витгенщайн, доколкото знам, не е имал жена. И - нещо много реалистично, колкото и да не ти изнася: и Петков би ти казал, че Витгенщайн е световно известен философ, а ти си двоен малоум. Сори, такава е реалността, какво ти се стори глупаво пак?...


Задала си (философема - ж. род, многословието, а и методът -също) десетина въпроса с илюзията, че им знаеш отговорите, ама нарочно ни ги спестяваш.
Да та успокоя - ако ма изпитваш, считай, че си ме скъсала на тоз изпит.

Е, ай ся, комплексарски истории. Иронийки значи, ни в клин, ни в ръкав... Ама аз толкоз ли съм злобен бе, човек? Ама ти съвсем полудя от сарказъм! Колкото и да съм те жегнал, не съм те жегвал така. Успокой се, ела на себе си. Петков ти го каза: няма жени философи. М-даа, отбелязвам....Не е случайна злобната ти ирония... Считай, че съм те скъсал на тоя изпит така, както и жена ти не те е късала. За твое сведение, мъж съм и те скъсах в състезание между мъже. Иначе щеше да бъдеш по-учтив ако вярваше, че съм жена; знам те, че си кавалер.

Аз откривам всичко за света, а тя - само това, дето са я научили за него? Може да си го мисля, но няма да съм прав. Не си го мисля.

Еми що ми се сърдиш като досега ти обяснявах, че във философията се учим да откриваме "всичко за света"? Тя (физичката) шта скъса, щот си го открил, а аз те късам, щот още не си го открил. Така и се наместваме в съдържанието на дискусията по темата, дето я нищим от толкоз време... Сега ти си в ролята на физичката, аз пък съм в ролята на теб. Спокоен ли си вече?...


Доколкото схващам имаме противоречие за методите за опознаване на света?
Съвсем друг е въпросът - кому е нужно това? И, въобще, нужно ли е?

Имаме ами, как да нямаме... И таз хубава... Твоят метод е методът на физичката ти, а моят метод е философия. Твоят метод е комплексарската ирония на недоучилия философията физик, моят метод е феноменологията. И прочие. Твоят метод се върти около партийно-комисарските въпроси на Ленин "Кому е нужно това?", а моят метод тръгва от въпросите: Кой съм аз? и Как мога да узная?

Подразбирам, обаче, че науката философия, за теб - започва оттук.
И понеже аз не съм философ (пък и още много други "не съм") си прая само разни малоумни изводи (и за другите ти постинги с Петков, дето човек неAZ, не можеше да се вреди):

Не си подразбрал правилно! Не започва от ТАМ!!! И това, че не си философ, не ти дава право да си правиш такива малоумни изводи!!! А ти ако си АZ (щот не вярвам да твърдиш, че не си), за к"во ти трябва да "се вреждаш" изобщо - виж/подреди си реда на нещата както са си и толкоз. У вас подреждаш ли или само се вреждаш между предметите? Щото ако само правиш второто, ясно отде ти дойде примера с точилката; жена ти сигурно обича да поналагва един от предметите?!...

Не си солипсист (много трудна дума, бе - що не си е останало -субективен идеалист?), щото ако е обратно, няма кво да прайш в клуба - ние, като комбина от твои представи, съществуваме само в твоята глава и няма нужда да ни убеждаваш в квото и да е било! Компютърът е продукт на друга наука, приемаща материалното начало - непризнаваемо от теб.


Че съм субект - субект съм, че мисля с идеи - мисля, ама да съм "субективен идеалист", това не знаех. И от казванката ти пак няма как да узная, освен да ми стане още по-ясно, че нищо не чаткаш от туй, що съм казал. Петков даже го разбра, ти не...
Оооопс, туй пък за "твоята глава" отде ти дойде? Айде пак: мозък, глава, съществуване в точно определено кьоше... Пак ти казвам, ама ме чуй хубавичко: съществувате не в "моята глава", а в нагледа ми. Светът ми се "осветява" от мен - и по посока на вас. Нищо повече! Вашето съществуване е коекзистентно с моето - и нищо повече. "Моята глава” също е в нагледа ми, наред с вас. Само дето ми е "по-близо" до мен в нагледа ми, отколкото вие. Но и това е условност.
Не виждам к"во общо има компютърът и науката, която го е проектирала, с материалното начало. Това е досущ като цитат от учебник по диамат от 50-години! Трябва, другари, да оправдаем съществуването на материята; за целта, ще ни е нужна, другари, решаващата братска помощ на частните науки.
"Материалното начало", мозъко, за философията не е начало! Същото се отнася и за "идеалното начало". В реалния свят те са в братска прегръдка довеки, но във философията ние питаме за началата на всяка възможна явимост (все тая дали е материална или идеална) и не поставяме каруцата пред коня (и коня пред коларя). Във физиката може и да прайте друго, ама нали затуй си спорим в тоя клуб....тука нищим по-дълбоки проблеми!


От друга страна, абсолютизираш усещанията, като че ли знаеш какво са, ама каквото и да са - те са границата от A до Z. И нищо друго не съществува. Не материя, не обекти - разни думи, разни езикови схеми и образи. Ако и да сме го нарекли така.

Тц... Пак не си в час. Аз не съм психолог, че да "абсолютизирам усещанията", ама не съм и физик, че да ги абстрахирам тотално. Границата от А до Z не са усещанията, а субектът на усещанията (и на каквото и да е друго). Светът не е зададен в усещанията, а усещанията са зададени в света! Чу ли ме добре??? И да не съм чул повече да ме наречеш, че абсолютизирам усещанията. Ала светът като цяло е между това А и това Z и светът "се осветява" откъм граничните условия на своята принципна "осветимост" - откъмто тоя, който го осветява, откъм това въпросното А и това Z. Не виждам как светът би се осветил "извън" мен, или пък "преди" или "след" мен, че да бъда субективен идеалист или материалист. Светът е даден винаги в хоризонта на осветимост на мен. "Друг" свят на мен не ми е достъпен. Този "друг свят" е химера - вярвай в него колкото си искаш, но визуализирайки го, вярвайки, той пак на теб (като субект на вярата) ще ти се яви, а не сам-по-себе-си...


Ами ако сме го нарекли ... дренки? И ... край, за теб спорът свърши! Защото са теб, само думата има смисъл на мисъл. Толкоз - нямам намерения да те определям.

Ако сте го нарекли ... "дренки", значи сте го нарекли "дренки". Значи сте го НАРЕКЛИ... и това е пример, че можем да си го наричаме всякак и следователно за логиката на наричането (с оглед наричането на света изобщо) всички възможности са равноправни и оттук нататък ще става дума за света в условен, игрови контекст, без да е нужно да се обвързваме с абсолютни, метафизични твърдения за нещо, което така и така е наречено, а не метафизично...
Думата НОСИ смисъла. Ти как би си представил смислен свят без думи? Ако пък такъв свят някак ми се яви (например в съня или халюцинацията), той пак на мене ще се яви - този път без думи, без смисли, но ще го сънува сънуващият, какво толкоз? Обект(ив)ността на света пак ще си бъде обектност на света, и това пак ще бъде обектност за субекта, а не обектност сама-по-себе-си. Какво общо и абсолютно има тук смисълът, че се пениш така?... Ако пък толкоз държиш да бъде „обектност сама по себе си”, тогава ясно го кажи: сънят сам се сънува, халюцинацията сама се халюцинира, светът сам се осветява, компютърът сам се опрограмява, разходката сама се разхожда; аз съм едно недоразумение, една недоразбория, която ни обърква материалистическите планове. Абе я да взема да се забравя, да си въобразя че ме няма или... Нали така беше казал другарят Сталин: няма човек, няма проблем... за диалектическия материализъм... Да живее революцията!... без герои...

1.Времето обект ли е? Или субективен усет- в смисъл на осъзнат?

Времето е феномен в Хусерлов смисъл. Като такъв е хоризонт на измерима последователност на събитията. Поради това не е нещо „само по себе си”, а съотносимо с наблюдателя-на-събитието. Почти като при Айнщайн, само дето обектът във физиката (вкл. човешко тяло) не е абсолютно корелативен с още по-изначално рефлектиращ го субект (с това философията е мета- на физиката).

2. За какво му е?

За да знам кой съм, докъде и откъде се простирам... Ако ти се струва хипостазен отговорът...ше го опростим с просто контравъпросче: ти що сереш?


3.Не са величини. В науката има само два вида величини - вектори и скалари.

Ами науката „в” къде е?... И философията съподчинена ли е на науката за векторите и скаларите? Ами векторите и скаларите идеи ли са (знаци, логеми) или предмети/полета?

4.Засягат всичко, което можеш да усетиш, но не засягат всичко, което си мислиш.

Значи не засягат ВСИЧКО! Значи не се отнасят до субстанции, а само до вещи. Значи не засягат ТЕОРИИТЕ за света като цяло. От което значи пък, че няма как мозъкът да ПРИЧИНИ „идеята за свят”, а в най-добрия случай „усещането за нещо” и то – в контекста на предварителната теоретична презумпция „мозъкът причинява усещания”, (която е постулат, а не причинно-действеност). Което и исках да ти кажа...

5.За "реалност" - понятие - говори само субект с цел манипупулацията й.

Ре-ал-ността (rex-all) е понятие-за-реалност, понятност за (този безуговоръчен) ред, който двамата с теб можем да си споделим, но, дори и така – конкретно, за мен, в контекста на цялото, което аз очертавам. Ако ли пък не, тя е просто сън, фантазия или халюцинация. Реалност обаче не значи клас, който включва като подклас всичко, включително и „своята” субектна подвъпросност. Защото остава един последен въпрос: реалност, но С ОГЛЕД на какво/кого? (Чети Хайдегер за философската разлика между „съществуващо” и „битие на съществуващото”, които са разнопорядкови в абсолютен смисъл. Битието на реалността не е просто реалността. Как е възможна изобщо схемата „реалност” (въпрос и на Кант)?)


6. Това е само мисъл - недоказуем постулат. На кой му пука?

Това е само мисъл, но – моя мисъл. За какво да си се доказвам като съм налице... Ако на някой „му пука”, на малоум му пука – като как тъй субектът не е част от мозъчната дейност.


7. Позна. Усещаме само гранични явления. Там, където нещо се движи, променя се, ама от обективната действителност, дето толкова много мразиш да мислиш за нея.

Че кой отрича обективната действителност? Ако и да я мисля, ако и да я мразя – мразя и мисля нея... Защо вадиш неправомерния извод, че за мен тя не съществува? А к”во съществува тогава, с какво се съотнасям? Бедата е при теб. Ти твърдиш, че при „определени условия” субект/субективна действителност няма. Ти се ангажираш с абсолютно доверие към „самостойната обектност”.
Съвет: направи експеримент със същата жаба, само че да те няма теб. Най-добре остави водата да се вари сама, жабата да се пусне сама, изобщо експериментът да се приключи сам. В краен случай можеш да подложиш там мозъка си, та като скочи от съда, жабата да го цуне по богатото водосъдържание и да се успокои в здравата му хранителна среда.


...
До 12. точка - става безпредметно, ако не си преглътнала жабата.

Щом става безпредметно, субектът остава сам със себе си (без предмета). Жабата е предмет. Значи оставаме без жабата.