Петков, наливаме от пусто в празно. Говорим си и не се чуваме. Четеш ме и не искаш да вникнеш в това, което ти казвам. Няма смисъл да предъвкваме едно и също. Който ни е разбрал, разбрал ни е... Ако не ни е разбрал, поне му е станало ясно що е туй философия и има ли тя почва у нас. Дано да е разбрал, че философията не е само повтаряне на постиженията на частните науки. Дано и ти да си го разбрал. Макар че, поне засега при теб не виждам голяма полза от това.

От всичко, което казахме досега, надявам се стана ясно, че и двамата не се съмняваме в обективността на света, в материалността на предметите и в идеалността на идеите. И двамата не отричаме, че причинност има. И двамата признаваме субект и обект като две срещуположени страни на познавателната ситуация. Дотук са приликите ни.

Разликите ни обаче са в парадигмите. Моята е философска, рефлективна, ако искаш я наречи феноменологична. Твоята е диамат. Диаматът е лош съветник във философията, понеже се крепи на вяра. А вярата изисква догми, постулати, които рефлексията следва да подложи на критично запитване. В диамата рефлексията не ги подлага, защото или липсва, или е хилава. В най-добрия случай тя опира до една хипотеза на Ленин и Тодор Павлов - т.нар. "теория на отражението", която е твърде удобна за мирогледа на позитивно ориентираното естествознание, но не издържа проверката на едно сериозно критико-рефлективно философстване.
Ето с кое твое не съм съгласен:
1. Обектът не е повече от субекта, не е първичен спрямо субекта, нито обратното. Те са винаги заедно, съотносими.
2. Познанието се стреми към обективност не защото признава илюзорното "върховенство" на обекта, а понеже иска да улови и уточни всеобщите и необходими условия, при които става възможна всяка обектност.
3. От гледна точка чистото наличие на света изобщо, "материално" и "идеално" са условни величини, несубстанциални, съотносими не посредством причинен детерминизъм, а чисто условно, контекстуално, схематично.
4. Причинните връзки засягат частите (обектите) на света, но не и света като цяло. Нито субектът причинява света (което би било солипсизъм), нито обектът причинява субекта (което би било детерминизъм).
5. Светът като цяло е в крайна сметка обектът. Реалността на света не изхожда от самия него, а от неговата "осветеност" априори. Формата на света не е производна на обекта, нито на субекта, но се задава ПРЕЗ/ЧРЕЗ субекта. Това не става "по желание" на субекта (което би било солипсизъм), но въпреки всичко - изначално субективно. Т.е. субектът е проводник на смисъла към обектите, а не обратното.
6. Субектът не е част от света, а винаги ЗАЕДНО с него - като негова външна граница и "последен предел" на светова оформеност. Субектът е форма на света, а не част-от-света.
7. Субекът и светът не се отнасят като част към цяло. Об-хватът на световното цяло е възможен не из-средоточието му, а откъм границите му. Философското полагане на "свят като цяло" е възможно само като чиста съотнесеност на този, който го полага откъм неговата цялост - и по посока на частите му.
8. В този план субектът е граница на света, не някаква негова част, понеже той (смислово) улавя света като цяло и се съотнася с него. Субектът не е иманентен на света, нито трансцендентен на света, а трансцендентален - A и Z, алфа и омега на всяка непротиворечива явяемост на света изобщо.
9. Онова, което изглежда с основание да бъде наречено "субект" в света (човешко тяло, душа, мозък, организъм и пр.) в един абсолютен, философско-рефлективен смисъл, е просто обект. То е вписано в тоталния смисъл на света, който е смисъл на субекта спрямо света, а не обратното.
10. Допускането за несубектна форма на света е догматично допускане тъкмо поради горното. Казано иначе, вярата в отвъдност на обекта спрямо изначално субективните достижения на неговата принципна явимост, е суеверие.
11. Материализмът и идеализмът не принадлежат на критическата философия, те се отнасят към една стара, архаична форма на класическата метафизика, предпоставяща догмата за трансцендентност на "първи същности" спрямо чистата (стерилна) форма на перцептивния наглед. В света няма йерархия на същностите.
12. Загадката на света се намира извън него. В света всичко е така, както е и всичко се случва така, както се случва. (Витгенщайн)