.. В момента когато аз престана да пиша в интернет и когато ти престанеш да възприемаш чрез нещо присъствието ми отражението в съзнанието ти то аз като обективност изчезвам за теб ..

Не виждам какво те мъчи толкова? Ами да, ЗА МЕН изчезваш... тогава пък ще да се е появило нещо друго, което възприемам, но точно там и точно тогава както казваш "в съзнанието ми" (това "в съзн." аз не го ползвам!) те няма теб, има го някой друг или нещо друго... К"во не чаткаш? Като си те визуализирам теб в представата как пишеш на компютъра - и пак си налице. Не бой се, сега те визуализирам, както "виждаш" - не си изчезнал, има те!! Чудиш ли се още като как се появи? Ами както изчезна тъй се появи и обратно...

тя фактически съществува щото предизвиква приливи и отливи в океана ..

Ами добре, тъй да е..., щом толкоз настояваш... Ама тез "приливи и отливи" си имат наблюдател, покрай тях той ще си визуализира и луната, като рече да почне играта на "причината на причината"... Съществува ами, как няма да съществува като назоваваш причината - луната!!! Ама не съществува извън представата за света, пак е някъде в картината, която "рисуваш" (то е като любимата ти "разходка" - както разходката не се разхожда сама, така и "картината на света" не се рисува сама).

За теб светът е само онова което ти възприемаш и си представяш..

Светът за мен наистина е само това, ама "осветимостта" на свят изобщо не е само и просто това. Това, че изобщо се осветява свят в представата ми (в щампа) не е мое изобретение и не ми го приписвай на мен! Затова аз не отговарям. Отнеси се към дядо си Боже или към любимата си "материя" ако щеш..., макар да не виждам изобщо кой може да ти помогне да излезеш от лайната (това не се отнася само за теб, но и за мен, доколкото съм принуден да се отъждествявам с конкретен човек!) в които са те пуснали...
Субектът е изначално принуден да описва някакъв ред, без да може да узнае нито защо е точно такъв (а не друг) този световен ред, нито какъв е неговият произход и дали изобщо има произход. Това е жалката истина! Сори, ама материята с нищо не помага - тя е част от калъпа и въпросът за нейния произход, или просто нейната подвъпросност, стои открит.

демек според теб вътре в слънцето нема нищо щот там ние нема как да наблюдаваме ..

Има нещо, как да нема - това, което ще наблюдаваме, каквото и да е то. Но то не е "вътре в слънцето", а вътре в представата, под която ни се явява слънцето, в представата-слънце, казано още по-точно. Но нека пак да махнем думичката "наблюдение", да приемем, че е ненужна подпорка. Аз не съм слънце, аз съм аз, и като себе си изисквам да се държи сметка, че така, както "тук" е по-конкретно от "там", така и аз съм по-конкретен от "онова там" слънце, сиреч, че преди слънцето да е слънце (там), аз все пак съм тук. И понеже загрявам, как веднага ще се хванеш за абстракцията "еволюция", демек кой съм аз - някакъв си жалък "късен еволюционен продукт", навярно на самата "слънчева светлина и топлина", - бързам да ти напомня, че пет пари не давам за твоя фанатичен догматизъм, с който ще ме убеждаваш в "първичността" на една идея пред идеята за нещо друго. Не знам, не отговарям!!! За мен това са само идеи, щото са възможни на тоя свят ЧРЕЗ МЕН!!! Аз си оставам философ.

.. например аз мога да определя височината на един стълб измервайки сянката му после измервайки мойта сянка и след това по просто тройно правило да узная това което ние му викаме косвенно събиране на информация .. и зад верноста на тая информация да заложа дори живота си ..

Е да де... ама ще го направиш ТИ, нали, няма да оставиш мярката сама да се мери и правилото само да се играе... Правилата, Петков, са заради ИГРАТА, а играта не се играе сама - играят я тези, дето я играят...
И за мярката... Как така има мярка "сама по себе си"? Как си представяш литър или сантиметър извън абстрактния шаблон за това? Мярката сантиметър за една мравка е повече от нея, ама за тебе е едно нищо. И още... Не е ли фикс самият критерий за измерване? Не предполага ли той схемата (щампата) на света - като свят тъкмо на субективно възприятие?... Ами я се абстрахирай от "човешката" си мяра!... По "идеално укротим" параметър разстоянието от главата ми до LCD-то на компютъра ми в момента е около 40 см. Кой ще каже със сигурност обаче колко е в "материалната действителност"? А? Защо да не сме на светлинни години един от друг и отде накъде туй "кратко разстояние" да е точно толкова, за колкото сме го приели - забележи! - в идеализираната схема, която трябва да "укроти" възприятието, да му предаде човешки, хуманен мащаб?!.

.. според мен бързаш да се извадиш от светът .. това не може да стане и нема как да стане .. ти просто си част от светът .. малка негова част но без теб светът не би бил цяло ..

Не бързам да се извадя аз - просто констатирам, че съм си изваден... Нищо повече! Самият аз се чудя как е станало така, но фактът на рефлексията си е факт на рефлексията... Не го вярвам, че не е така - виждам го! Няма как да съм "част от света" и същевременно да съзерцавам "световното цяло". Частта не може да обхване цялото!! Няма как. Но е факт, че чрез философската рефлексия аз ОБ-ХВАЩАМ световното цяло. Дадох ти пример с филма, пак ще ти го повторя (давах пример и с огледалото, и с окото и зрителното поле): аз гледам филма, но не съм част от филма. За да изгледаш филма, трябва да си извън филма, да му отстоиш. Не аз, а както виждам ти си склонен да се уеднаквяваш с предмет-от-света. Но това уеднаквяване, даже и да си има някакви причини, е постфактум на изначалната рефлективна схема/зададеност.

Но защо все пак двете части на светът трябва да са едната конкретна па другата неконкретна .. от какъв зор

Зорът е, че едното НЕ Е част от света, а негова граница .... а другото пак не е част от света, а самият свят. В рефлексията субектът и светът си противостоят трансцендентално; наличието на предмета е благодарение на тоталното му единство с всичко останало; смисълът на предмета е едновременно смисъл на всеобщия хоризонт на принципна нагледност на предмета-в-света. Целостта на предмета-в-света се задава през субекта. Части има за ЧАСТНИТЕ науки. Давам ти друга парадигма, давам ти примера на феноменологията: ето, че светът би могъл да бъде видян/описан и недогматично (без да се игнорира субектът!), а не както го виждат и описват частните науки - с предпоставки, с рефлективно неизчистени изходни положения и игнорирайки (тоталитарно, грубо обективистично!) субекта. При това положение принципът на причинността почва да изглежда като суеверие, спомагателна фигура, условност, понеже причинността може да се отнася до части, а не до цялото. Това пък ще означава: причинността не засяга, от една страна, света като цяло, а от друга - рефлектиращия субект (който чрез единството на смисъла об-ема "в себе си" - и тук поставеното в кавичките е метафора! - това цяло).

.. ми мозък немаш ли .. па той не произвежда ли идеи .. ми па синтезирай идеи а че после оди да ги проверяваш дали са верни или не ..

Имам мозък, как да немам... Па не съм го виждал да произвежда идеи... Ако повярвам, че произвежда, може и теорийка от туй да направя, бих я нарекъл: "Теория за производството на идеи от "високоорганизирания къс материя, назоваема "мозък"". Тогава това, че "мозък произвежда идея" ще бъде един чист мисловен синтез на идеи - на идеята "мозък" и на идеята "идея" и тежестта в "производството" ще пада на едната идея или на другата, в зависимост от това в какво съм решил да вярвам.

Аз обаче не вярвам на "бабини деветини" че мозък произвежда идеи (щот казахме, че туй е като религиозната вяра), аз вярвам само в туй, дето го виждам. И виждам как работи мисловния синтез: в зависимост от обстоятелствата и целите субектът приема правилата на синтеза за едни или други прагматични цели - играе играта на човеченца, човешко и човечност - и по някакъв фатален начин дотолкова се вживява в тази игра, че в самозабравата си оставя собствените му мозъчни представи да го погълнат.

Това, Петков, аз наричам ЛОШ ИЗБОР.