Здравей философема ,
>>>
Здравей, Петков! Предупреждавам, че следва един дълъг, но всъщност интересен постинг. Нека който "няма нерви" да не ме чете, но дано поне ти го прочетеш и нека си пожелаем повече да не пишем толкова дълго!!!
<<<
Абе аз че ша го прочетъ то си е едно на ум.. Ама ще и пиша !.. Каквото повикало -такова се обадило ..
>>>
Разбиране „значи” осветяване на света такъв, какъвто се осветява в представата. Разбирането не е обезателно уеднаквяване на света с една предварително изградена щампа. Не бъркай разбирането, което има онтологични (битийни) основания с анализа на познавателния процес, който с тия представи, съждения и умозаключения е един изкуствен конструкт.
<<<
Виж сега .. нещо май не се рабираме с теб.. като казвам разбиране аз имам в предвид представите които се получават в съзнанието ни за нещото което разбираме.. и толкоз .. всякакви му там процеси и механизми за формиране на разбирането аз ги разглеждам само кат инструменти за дялкане на продукта разбиране.. Аз пкаказах по детайлно процеса на формиране на умозаключението (самото разбиране) само и само за да осветля гинезиса на представите.. Част от тези представи са почти готова храна за съзнанието ни щот ни се подават в раздъвкан вид от предците ни .. от обществото .. от съкровищницата на човешкото познание и многовековен опит която вие като че ли недовиждате като факт. Та осветляването за което ти говориш си е доста осветлено и то не от нас .. от другите преди нас.. Те са се погрижили освен да ни осветлят да ни подадат и проверочни методи с които да проверяваме дали нещо не ни баламосват .. глей какви честни хора са това учените живяли преди нас .. току не ни викат само "вервайте ни " .. ами сочат "ето тъй .. сами се убедете "..
>>>
Друже, не означава това. Означава само, че луната съществува през погледа на наблюдател. Луната е чисто отстояние от този, който не е луна, за да я назове: „това е луната”.
<<<
Не е така .. и не същесатвува луната само през погледа на наблюдател.. тя фактически съществува щото предизвиква приливи и отливи в океана .. щот кат спя и не наблюдавам луната и като се събудя забелязвам приливът на морето .. и не се гъбаркам че приливът се е формирал с отваряне на очите ми .. В материалния свят има една обстоятелственост и взаимообвързаност които действат перменентно щот самата им природа е такава непрекъсната и няма как да ги вкараш на просекулки според както се удремва или събужда джмунджито -наблюдател .. еле па ако му е цапнало по някоя ракия.. Та тая обстоятелственност и обословеност е родилното петно на действителноста което я свързва неделимо с протичащите процеси .. повечето от които са и непрекъснати(и то в широки времеви граници) ..
Туй с наблюдението дет го казваш се пука като концепция по шеввовете .. щот самото взаимодействие в обективната действителност е вид наблюдение .. освен ако не отречеш тотално действителноста.. Земята си взаимодейства със луната и това е чиста проба наблюдение .. несъзнателна форма на наблюдението..
>>>
Че кой е отрекъл, че обектът не е константен в своята същност? Във всеки момент аз се домогвам до константни представи за нещата, в противен случай опитът като такъв би бил невъзможен, понеже би бил нечовешки противоречив. Това не означава, че е невъзможна промяна на представите за нещата/ситуациите. Това означава само, че същността/константността е същност на обектите-представи, а не същност-на-нещо, което е непредставимо. Ако и да съществуваш, няма как да ми станеш достояние, освен в представата ми, че там някъде сега стоиш и пишеш постинг. Твоята „обективност” е обективност „за мен”.
<<<
Ето тук вече ние с теб имаме сериозен проблем.. За теб светът е само онова което ти възприемаш и си представяш.. Ти като казваш с прекратяването на наблюдението за нещо си то за теб изчезва.. Какво ще рече това в пример .. Ами следното .. В момента когато аз престана да пиша в интернет и когато ти престанеш да възприемаш чрез нещо присъствието ми отражението в съзнанието ти то аз като обективност изчезвам за теб .. а какво ще рече това "като обективност " .. ми ще рече че не само като възприятие в съзнанието ти но и независимо от твоето съзнание (това беше обективност нали ? ) аз презтавам да съществувам .. анихилирам някакси.. Е да де .. ама аз отричам това да е вярно дет го изповядаш .. щот продължавам да регистрирам наличието си в битието .. Майни ма мен ми и другите дет четът тоя постинг и те нещо намигат щот и за тях си е пак досущ така както аз го изтълкувах за себе си..
И още нещо .. за теб наличието на нещо се легитимира единственно чрез наблюдението .. демек според теб вътре в слънцето нема нищо щот там ние нема как да наблюдаваме .. "маке ма па работа ! " - би се удивила баба ми
Но най жалкото е в друго .. жалкото е в това че ти не съзираш идеректните методи(извън директното наблюдение и оценка) за изучаване на действителноста .. например аз мога да определя височината на един стълб измервайки сянката му после измервайки мойта сянка и след това по просто тройно правило да узная това което ние му викаме косвенно събиране на информация .. и зад верноста на тая информация да заложа дори живота си .. дали е само вяра това .. или е и знание а ? Това в науката му викаме дедуктивен метод .. той на всичкото отгоре работи .. Този дедуктивен метод ни учи как на базата на нещо установено вече можем само по пътя на разсъдъчни операции да стигнем до ново познание.. Човешкия мозък с неговите възможности да мисли именно затова е еволюционно вграден в нас (вече се разбрахме , че не е патент само на дедо Боже и на инженера да вгражда ) за да ни позволи да се сдобием с тази индеректна информация която е недостъпна за преки наблюдения .. Така влязохме вътре в атома и продължаваме навътре..
>>>
Що е обект? Това винаги ли е „обект сам по себе си”, обект извън границите, в които го разбираме? Като как тогава РАЗБИРАШ такъв обект и вярата ти, че в обекта има нещо „в повече” (което се скрива) не се ли дължи на тип представа/разбиране за света?
<<<
Сто пъти го казахме вече .. обекта е някаква си материална част от светът .. такава каквато е сама по себе си.. Теб какво толкова те мъчи .. конкретиката на нещата да са обстоятелственни и определ;ени сами по себе си ли ? .. Че как иначе ? .. Нали когато нещата когато взаимодействат не идват да питат нас как да взаимодействат .. взаимодействат си та пушек се вдига и това нема какво да го дъвчем .. тоя кокал мазно не пуска.. В нашето съзнание той присъства като представа .. в битието той е само конкретика .. факт .. наличност .. В битието абстрактни обекти няма .. абстрактната представа за обект си е само наша представа .. в битието таквиз щуротии абстракции нема .. там е царството на обстоятелственноста .. конкретиката и екзистенциалноста на нещата .. Там няма абстрактни обекти а има само конкретни които между впрочем са винаги уникални.. неповторими спрямо останалото .. по позиция и взаимодеиствие..
Та струва ми се че нашия проблем е в това че когато аз кажа материален обект който съществува обективно аз разбирам че това е моята абстрактна представа за нещо което аз в най общия случай не допознавам добре но имам разбирането че то съществува конкретно в деиствителноста .. без ни най малка доза абстрактност в него .. обстоятелственно до дупка.. Ти па се мъчиш някак си да измъкнеш на буксир с въже собственната си абстракция за обект и да я такламисаш кат неканен гост на софрата на обективните .. на реалните .. на конкретните неща .. Е, това нема как да стане .. това си е перверзия а не обективност .. В туй май се и различаваме с теб в отношението си към изоколието(съставна дума произлизаща от думата околност) на съзнанието ни..
>>>
Такаааа... Факт не е само наблюдаването – но наблюдаването се оказва един по-изначален факт! В това е същността на философската рефлексия. Не просто наблюдавам, а с оглед на какво наблюдавам. Но да махнем „наблюдаването”... Ако светът просто си съществува, значи че светът е по-конкретен от мен, понеже в това „просто съществуване” на света не се отчита, че заедно със света ме има и мен, а аз поне не забелязвам нещо по-конкретно за мен от самия мен.
<<<
Не .. според мен бързаш да се извадиш от светът .. това не може да стане и нема как да стане .. ти просто си част от светът .. малка негова част но без теб светът не би бил цяло .. "Ти " плюс това дет е "Не Теб" в сбор правите целия свят Как така тогава светът да си съществува .. и да е по конкретен от теб .. нещо се бъркаш .. По скоро би трябвало да кажеш ако "Не Аз" съществува и е по конкретно ат "Аз" Но защо все пак двете части на светът трябва да са едната конкретна па другата неконкретна .. от какъв зор ? Те сами по себе си са конкретни и са такива каквито са .. само дет едната трябва да отрази в себе си образа на дугата (апропо едно от основните свойства на материята е способноста да отразява .. отражението .. проявяващо се във взаимодействието на практика.. ) .. да я огледа като в огледало и в този процес на оглеждане има винаги едно изкривяване на образа спрямо оригинала.. Какво толкоз има неясно тук и що ги дъвчем тия работи по сто пъти..
>>>
Да, това е въпрос на обстоятелствена самоорганизация, но обстоятелствена самоорганизация през субекта, форматирана, формализирана в изначалната идеална рамка на светова допустимост.
<<<
Аз вече дадох пример за самоорганизация в битието чрез процеса на биологическото равновесие .. Този пример е достатъчен наглед за самоорганисиращата се същност на материалните процеси (и респективно на материята) и мисля че няма какво да се връщаме назад и да го дъвчем .. Аз показах как там се извършва този процес самоорганизирано и без наличието ни на поп .. ни на оджа .. ни на самия дядо Божи .. ей тъй на .. по битейному

>>>
Субектът е фокус на смисъла-за-света, така както лъчът следва да се пречупи през фокуса на прожекционния апарат, за да се появят на екрана разбираеми образи, единна и непротиворечива картина на света.
<<<
Аз не съм много на кеф кога се говори за смисъл вън от някаква цел .. В тоя необятен свят е гъчкано с обстоятелственност и факти които просто не са ничия цел .. Все едно да те питам чия цел е стара планина или па какъв е смисълът на маесъла.. "С МИСЪЛ " .. ми отде смисъл кога няма мисъл .. нали не греша .. В природата водата тече по нанадолнището и в това не трябва да търсим смисъл а закономерност ..
>>>
Още малко и ще кажеш, че обектите сами повярваха, че ги има
<<<
Не бе философема .. не бе приятел .. в нищо не са повярвали обектите сами .. а и не им е нужно щот те така или иначе "СА".. обективно конкретни .. уникално обстоятелственни .. реални а не представи кат в главите ни.. от плът и кръв.. екзистенциращи.. взаимодействащи .. променящи се в взаимодействието .. развиващи се .. Стига си ни совал постоянно нас с краката напред сред околната действителност .. Тя действителноста си е "действитила" още преди да се е чиляк зачилячило и е отдействитила чиляка ... днешния наблюдател де .. теб и мен ..

>>>
Ти имаш една конкретност – твоята конкретност – а не конкретността на предметите или идеите. Тяхната конкретност е или по-малка от твоята конкретност, или абстрактност.
<<<
Абе аз имам моята конкретност .. дума нема че е така .. ама в тая конкретност има и една интересна подробност .. имам мозък у главата си даващ ми способноста за мислене .. и с мисленето си .. с това ново "око " което така грижливо ми е предоставила майчицата еволюция по пътя на пробите и грешките (и така може да се предоставя нали? ).. с това око аз мога давидя далеч повече от това дет ми дават сетивата и директните възприятия .. Та с мисълта си аз съм в състояние да спретна една динамична фиеста в познанието .. от вглъбил се в усещанията на пъпъ си наблюдател мога да организирам един процес на синтез на представи .. да ги поочукам на логическа якост (която логическа якост па е изпитано в раншни боеве оръжие доказало се на практика ) след това па да спретна опити за потвърждаване на верноста на синтезираните ми представи .. да отсея по този начин истинните от фалшиментото .. Та ето как аз с мисленето си изхитрявам да извърша така наречения творчески процес .. от мижави данни да сътворя планина от знанивя и умения .. помагащи на людете да тепат мамутите съвсем успешно .. Това май работи а ? .. Работи я!
>>>
Въобразиш ли си клетките – ето ти клетките. Кучето... кучето е обект заедно с бъбреците си. Факт е, че кучето не знае бъбреците си...
<<<
Ти па що поне не си въобразиш печено агне и не си въобразиш че ядеш от него та да видим дали ше е баш така като го разправяш .. дали ше е те ти го те яж !
А това че кучето не знае за бъбреците си апа те си са там вътре в корема му щот само покачва че в природата и без петел съмва..
>>>
Субектът разкрива света, но не се разкрива в нищо от света.
<<<
Е па не е така .. аз се разкривам съвсем ясно и в откровение като част от света имаща качеството възприемане и самовъзприемане .. възприемам се като познавателен процес в монемт на самопознаване на себе си .. и да ти кажа това при мен е абсолютно на светло .. без ни грам тъмнина и неразбиране .. Даже ми е чудно що до теб не достига .. Май такива мисли ги гониш като прокажени още на външната порта и задтова нема как да си ги завъдиш дома..
>>>
Чакай сега. Аз пък мога да кажа нещо по-недогматично и по-просто: корелирам се с ПРЕДСТАВАТА си за обект. Тя е единственото, което имам.
<<<
Що бе .. ми мозък немаш ли .. па той не произвежда ли идеи .. ми па синтезирай идеи а че после оди да ги проверяваш дали са верни или не .. Че то ако беше лежал човека на тая кълка "ПРЕДСТАВАТА си за обект. Тя е единственото, което имам. " още да не е излязал от пещерата .. Ми кой ше синтезира нови представи ако не ти а ? Я виж Айнщайн какво е напраил чиляка .. Каква зашеметяваща научна теория е сколасал .. и не се е оплаквал кат тебе "аз това имам "..
За сега се поуморих .. страх ме е да не забоксувам и ще прекратя .. Запазвам си правото още един път да премина през останалата част на постингът ти .. хем да не са много дълги тия писанини..
доскоро !

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 26.02.05 16:52.