Виж сега, от раз погледнато, изглежда, че много от наблюденията на твоя приятел са верни съобразно изначалните позицийки, от които изхожда. По принцип тази теория сякаш стои най-близко до света вън, който всички общо споделяме.
Но като във всяка теория, опитваща се да обяснява света като цяло, и тук възникват множество въпроси, с които не можем да се съгласим. Има неща, които се обясняват съвсем лаически. Други са просто квазинаучни полагания на понятия, които са дело повече на журналистическа лексика и популярни статии от вестници, нежели на сериозно философско и научно задълбочаване.

Ако философията се интересува преди всичко от началата на познанието и практиката, не е ясно как така в човека (и особено в смисъла на еволюцията) изведнъж се вграждат такива структури и конституенти като "страх от Бога", "йерархия - ред", "стремеж към истината", "уважение - неуважение", "почитание към властта", "култ към силата" и изобщо "култовост/символност" и пр. и пр. И какво би станало например ако силният не е обезателно прост, ами и умен? И ако е било така, защо ще му е нужна манипулацията с "бог" и "съдба" например?
Освен това - говориш много фриволно за информацията, поставяйки знак на равенство между знанието и нея. Аз пък ти казвам, че има неконвенционални моменти в знанието, които не биха могли да бъдат представени чрез никакви познавателни единици. Познанието е много повече идиоматично, отколкото аналитично (членоразделно).
За Бога... Вечната тема за Създателя... Защо не си представиш Бог, който може да направи свят, който да го включва като подклас? Ако това ти се струва невъзможно в която и да е форма на двузначната логика, защо това да не е обяснимо тъкмо за създателя и съобразно неговата мяра, която не е сходима с твоята и няма как да бъде? (В какъв смисъл саморефлексията на компютъра ти те включва например теб, освен в полето на обяснимост на света, която само компютърът си притежава? По какъв начин и в каква форма ТИ САМИЯТ присъстваш там?
За обществото - доста неща верни на пръв поглед, ама изходните положения - догматични, следователно - оспорими. Ако от това стане дискусия, ще се включвам пак. Сега ме мързи, но има какво да се поправя...
И, надявам се, ти самият си поне отчасти критичен към писаното от приятеля ти?!
Със здраве, желая успех на темата!