Съмнението и страхът са непълноценни категории, доколкото те са изпълнения, експоненти на една статична и придържаща се воля. Страхът и съмнението са малко или много артефакти на дадена ситуация - а не същности на рязка и убедена в себе си екзистенция, каквато е поддържането на битие.

Тревожността е воля - като критерий на актовост, едновременно пластичен, но и субстанциален - той се разгръща, но винаги има какво да разгърне. И то да не е сляпа иманентност, а поглед-над. Съмняваме се -за нещо - като премерване на действителност. Тревожим се -за нещото - като стратегия на реалността.

Too many silence
in a century of screams.