гледна точка на Вселената, разумът е подреждане на битието-извън-себе-си, така че той развива Вселената, както и vice versa.
Вселената през цялото време се е преподреждала и въпреки, че изглежда невероятно, че разумът е успял да "копира" Вселената в себе си, същото може да се твърди и за един прост атом, понеже той вече има "идея" за взимодействията на Вселената, които определят и неговото поведение. Т.е. свойството на разума не е принципно ново, а само прекалено комплексно в сравнение с отделния атом.
С оглед на споменатот и с оглед на несравнимата ограниченост на човешкия вариант на разум и преобразуванията на Вселената, които е постигнал, то каква е причината да го поставяте на равна нога със самата Вселена ?
От гледна точка на Вселената, разумът е подреждане на битието-извън-себе-си, така че той развива Вселената, както и vice versa.
Аз посочих, че двете явления са несъизмерими, като едното почти не чувства ефектите на второто. С оглед на споменатото, кой от двата варианта за описание на реалността е по-адекватен /Вселената пречупена през разума или разумът като част от Вселената?/. Забележи, аз не отричам, че това, което достига до нас винаги е пречупен през разума образ на Вселената. Аз питам, кой от двата мислени модел следва да бъде приет ор разума, като най-задоволителен, най-адекватен /пък дори и аргументацията да е чисто субективна, поради невъзможност на обективност/?
Развитието на Вселената е синхронизация на разум и битие
Възприеманото от човека развитие ?
Нищо не съществува само по себе си. То може единствено да бива като битие-за-себе-си. Световността е идеята за обединението на феномените, но понеже феномен е всичко познаваемо, значи и светът е феномен. Само че по-особен, архифеномен, който служи за акумулация на останалите.
Добре, но "сетивност" в този контекст /мотивирано от идеята за да може да съществува "нещо"/ е и тази на всички взаимодействещи частици във Вселената. Т.е. "усещат" обкръжаващата ги среда и взаимодействат според вътрешен модел как трябва да взаимодействат. Къде откриваме необходимостта от разум, в смисъл на човекоподобен разум ?
|