Здравей ,
Наистина тази книга на пръв поглед изглежда като детска приказка.. Но ако се "копне " по- надълбоко се открива силен философски анализ и психологизъм...
Вички гледат ... но не всички виждат... Да гледаш и да виждаш са различни неща... Виждащият констатира нещо което е видял ... а гледащите са го гледали от сутрин до вечер но не са го видяли...
Истината за окръжаващата ни действителност не е шарено камъче което се търкаля на пясъкът на някой плаж и всеки може да се наведе и да го вземе..
Истината е такова нещо , че дори да се спънеш в нея може да не я разпознаеш..
Аз не съм съгласен с теб че кьорво , куцо и сакато е на ясно че истината не се постига със сетивата а с умът и сърцето...
То ако беше лесно да се постигне истината и зад илюзорното да се прозре истинното векове наред на хората немаше да им се чини че слънцето обикаля около земята... а щяха да бъдат наясно че земята се върти..
Да се твърди че истината е невидима за очите (разбирай за сетивата ) .. е дълбоко философско обобщение.. и не битува във всяка човешка глава... преди някой като Екзюпери да го е прозрял и да е казал "те го те ! "
Същото е и с другите философски концепции в тази книга ... като например " Да обикнеш значи да се почувстваш отговорен за нещо !"
Също дълбоко философска е и закодираната идея в сцената със змията и малкия принц... В тази сцена е тънко кодирана между редовете идеята че на този свят има смисъл да се живее единственно за онова заради което си струва да се умре...
Малкият принц е видял цяла планета от рози.. от красиви по- красиви .. всякакви... Но в същото време е осъзнал че всичките рози на светът не могат за заменят онази единственната ... неговата .. за която той се е почувствал отговорен.. която е обикнал... В общото е разкрил белегът на уникалноста на отношението към единичното в множеството на общото...
Малкият принц е единственната книга написана от Екзюпери.. той по професия е бил летец... Но макар и единственна тя е достатъчна за да постави името му до най- великите писатели в светът..
Малкият принц е прекрасен роман дълбаещ дълбоко в съзнателната същност на човешката природа... също като Дон Кихот ...
Аз така видам нещата и не е задължително всички да се съгласяват с мен..
Ако книгата не ти допада просто можеш да приемеш че не вибрира с твоят натюрел.. лоше няма.. Аз също не слушам Майкъл Джексън макар и да приемам че е голям изпълнител... Просто музиката на триумфа не е в моя натюрел... :)
И още едно нещо искам да спомена което има връзка с философкия възглед върху нещата.. Неотдавна ме порази прочетеното в един сайт където се разглеждаха физически модели в микросветът и в битието като цяло...
Порази ме това че колкото и да е чудно най величественната и може би най точната физическа картина за окръжаващото ни е дал не кой да е друг а художникът Салвадор Дали... казвайки :
"Аз вярвам че невидими нишки свързват всяка песъчинка на брегът на морето с отдалечените звезди в бездната на големия космос "
Ето я дълбоката философия родена в главата на един уж нефилософ....
НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 21.08.04 13:39.