"Светът е такъв, какъвто го виждат очите ни."
(Д. Стоянов)

Днешната действителност превърна всеки от нас в човек, който приема за даденост проблемите, безисходицата в живота си, а хубавите, позитивните неща- в нещо случайно, рядко, Elfbg. Свикнахме да приемаме околните с подозрение, с предубеждения и със страх, ако те се доближат до нас...и вместо да им дадем възможност да ни опознаят, да ги опознаем...ние непрекъснато очакваме да ни наранят и слагаме защитни прегради, защитни граници.
И все пак...ако ние не гласуваме доверие, уважение към хората около нас, защо трябва да го очакваме ние от тях? Защото и всеки човек, който срещаме в живота си, и той като нас, води тежка битка...

Сега си спомних и една мисъл взема от класическата английска литература:
"Намери влреме да си дружелюбен-
това е пътя към щастието.
Намери време да мечтаеш-
така впрягаш в живота си звездите.
Намери време да обичаш и да бъдеш обичан-
това е смисъла на живота."

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.