|
В една пустиня, на планетата Земя, живял някога (в далечното
бъдеще), един много особен лешояд. Този лешояд се различавал коренно
от всички други лешояди в пустинята. Той винаги разказвал приказки на
трупа, преди да го изяде; винаги разсъждавали заедно (макар и
едностранно) за смисъла на Платонизма в контекста на математическата
философия; винаги си разправяли вицове; никога не пропускал да
разкаже за своето нещастно минало; понякога се разплаквал съвсем
искрено, след което много му олеквало...
Един ден обаче, разсъждавайки върху концепцията за първичния грах,
описан в някои неподправени лешоядски библии, той стигнал до извода,
че за да намали количеството дневна доза грехове, той трябва да стане
вегетарианец.
Да де ама, в пустинята нямало други растения освен кактуси. Ще не ще,
отдал се той на своята нова кулинарна кауза и започнал да яде само
кактуси. Боцкало му, ама по-важен бил баланса от акумулирани грехове,
та търпял.
Веднаж, този дързък лешояд, забелязал един невиждан досега
от него кактус. Този кактус имал странна форма, която лешоядът не
можел да опише с нито една математическа формула от лешоядската
топология. В нито една класифицираща книга не можал да намери описание
на този умопомрачителен кактус. Някакъв странен хаос се таял в това чудо на природата. "Природата сигурно е била пияна, когато го е създавала?!?", замисли се той. Независимо от това, той бил много гладен, а
наоколо нямало други кактуси (само самотни трупове), та лешояда решил
да отхапе парченце от този странен кактус. Преглътнал тежко и
неистово. Изведнъж нещо странно започнало да се случва... В неговата глава, там където се намирал неговият качествено развит, философски мозък, се провели едни такива - странни процеси, които никога досега не се били случвали във цялата Вселена (ако допуснем, че последната е крайна). Грубо казано (ако можем така грубо да се изразим), на квантово ниво, в следствие
бурната химическа обмяна на определен тип невро-трансмитери, се
отворила миниатюрна квантова "червячна-дупка" последвана от гръмка
квантова пръдня. През тази "дупка" започнали да нахлуват нематериални
(метафизически) частици, които, станно защо, започнали да реагират с
материалните частици в мозъка на вече откачащият лешояд. Изведнаж,
лешоядът осъзнал смисъла на Живота! (и той, ама хич не бил 42)
...
В метафизическото пространство настъпила паника. Оказало се, че
материалният свят е успял да "пробие" в нематериалния свят. Бог дал
разпоредба: "Господи, Боже мой (той бил голям нарцис)! Какво
направихте бе, малоумници (адресирал ангелите)!?! Какво пак сгафихте,
че позволихте да изтече тази крайно критична информация!
Моментално да се закърпи "червячната дупка"!".
Ангелите рапортували за неочаквана и непредвидена (поради абсолютната невъзможност да се случи) активност в мозъка на някакъв лешояд, и по-точно затова, че невронните му мрежи са достигнали "критичната" кофигурация, която в Рая наричат: "Матрична Конфигурация на Абсолютния Смисъл".
Бог побеснял от тази новина. Извадил иззад златния си метафизически трон едно запрашено РПГ и започнал да стреля по ангелите напосоки. Настъпил
тотален трансцедентален хаос...За щастие, райското темпорално клане
било перманентно преустановено с радостната новина, че "червячната
дупка" е била "закъпрена" и течът на информация е бил спрян. Бог се
зарадвал и решил да си запали един метафизически джойнт. Ангелите го
последвали със същото. Господ наредил на няколко архангела да дойдат
и да отнесат труповете на потърпевшите ангели...
Но умниците от метафизическото пространство, бивайки под влиянието
на метафизическия джойнт, с нищо и не подозирали, че в реалността в
този момент се случвало нещо много интересно...Леко оплешавяващи
лешояди с масивни очила с неопределен диоптър, студенти от
Междупустинният Лешоядски Технически Университет, успяли да изведат и
решат диференциалните уравнения описващи този "чудат" процес,
създаващ възможността лесно и ефективно да се генерират "червячни
дупки" в пространството. В следствие, лешоядите започнали да
мобилизират всичките си философи и учени, с които смятали да преминат
в метафизическото пространство с една много странна цел - да оборят
Бог в собственото си "твърдение", че съществува.
Новината достигнала бързо до Рая. Бог се сдрал да се хили, като
разбрал за това им намерение, не защото било нелепо, а защото вече се
бил напушил. "Хахахааааа! Та това е невъзможно!". Но един искрено
разтревожен ангел протегнал ръка и неохотно изрекъл: "Боже, според
Вселенния протокол "Критерии за Съществуване", който Вие сам
създадохте, ако някой, някога успее да докаже, че не съществувате, то
Вие сте задължен незабавно да извършите метафизическо
самоубийство!". Лицето на Господ придобило форма, неизразяваща
никаква позната трансцедентална емоция - в реалността, някой лешояд
би окачествил тази експресия на като: "гледащ тъпо".
Господ бе забравил (което е невъзможно, но при редовната употреба на
трансцедентален джойнт понякога се случва), че при собственото си създаване и вследствие създаването на Вселенния протокол "Критерии за Съществуване", той бил абсолютно (в Господен смисъл) убеден, че никой никога няма да може да докаже, че Самият Той не съществува. Оказало се в последствие, че дълбоко в процесите на собственото му създаване се съдържали трансцедентални "бъгове", които били абсолютно непредвидими. В този момент, Господ осъзнавайки тази крайно неудобна за Него ситуация, решил да сформира екип от ангели - специалисти по Вселенния протокол "Критерии за Съществуване". Раят се раздвижил и всички започнали да се организират.
Моментът на истината наближавал. Лешоядите се готвели да направят
метафизически "скок"...
(следва продължение...)
|
Тревога в Рая.
