|
Тема |
Re: Домът, който си няма дом [re: Бoзa Kocмaтa] |
|
Автор |
Hammill () |
|
Публикувано | 06.09.03 09:38 |
|
|
Не съм по стиховете, аз съм прозаик човек, надявам се само в тесния смисъл на думата...
Никак не съм съгласен, че мисълта е даденост, тя се явява тъкмо отчуждената ни същност, в забравата на която ние пребиваваме в ежедневието. В този смисъл мисълта е онова, което взривява ежедневието, в цикъла на повторението на един и същ ден Тя внася смисъл и посоки.
А иначе Бог е собствено Единственият, Когото можем да обичаме истински. Това, което можем да обсебим ние не го обичаме, защото то е въпрос на евентуално притежание. Единствено Бог не можем да обсебим, следователно единствено Бог е Този, когото можем истински да обичаме.
|
| |
|
|
|