ИИИиии, че си се настървил! Я кротко, бе мен. Аз имах превид общоприетото МНЕНИЕ, че изкуството, а и други такива културни феномени се обясняват с разни изтласкваници на либидото и тем подобни му щуротии. С тва не искам да кажа, че щом си художник си импотентен или от сорта, напротив - често на такива хора по им става :) Пък ти защо така скочи? Щото искам да отнема правото на философията да е някво чудо ли? Ами аз казах - хубаво нещо, но като всяко човешко занимание - "човешко, твърде човешко". Или греша?
А пък и за страданието - нима не се научваш да поемаш по-големи "дози" от чувствата си, нима да си във философията е само да си Ratio? Нима за да задълбаеш в Ratio не се иска воля, желание - СТРАСТ?

P.S. Да знаеш, че въпросния чичко Фройд, психолозите го боготворят, като "баща на психоанализата". Е то наистина на тия хора мнението, е по-хубаво честичко да се пренебрегва, но... пък и да не те кефи, ами интересен е като феномен, като светоглед, ако щеш. Нали според него в един момент се оказва, че Азът, няма контрол не само върху природата, но и върху себе си. Дори да не го приемаш, не мислиш ли, че е интересно. Пък и разните безсъзнателни щуротии и до наши дни се приемат с известни промени...

This is the CENTRAL SCRUTINIZER . . .