Матрицата и Господ
Голямата трудност в преодоляване на мита, че всяка една власт е от Бога, включително и властта на самата Матрица.
И самите служители на Матрицата, всъщност не са ли от Бога! Разбира се, че не. Самото учение на масоните е изфабрикувано изцяло от тези служители в лицето на Адам Вайсхаупт, Алберт Пайк.
Матрицата е нещо, което няма нищо общо с Бога.
Матрицата, това е отрицателно действаща изкуствено заложена програма в човешкото общество и отделни индивиди, целяща да отклони човечеството от естествения му път на развитие, като създаде условия тук на земята за нов вид човешка конструкция, строго логична и изцяло под флага на разума, в който модел да не присъства човешката душа, а само емоционалната нисша човешка природа, която би трябвало да бъде отстранена малко по-малко от надделяващия хладен разум. В този пункт, този модел на човешка конструкция влиза в съзвучие с плана да колонизация на планетата земя от други извънземни същества, които спрямо човека в сегашния му вид, са като вид био-роботи. .
Нарушаването плана на Господ е очевидно с появата на самата матрица, която бихме могли да считаме за опит за отклоняване на съвременното човечество от предначертания му от Отеца път на развитие, в условията на съчетани разум и душа.
Матрицата и Господ, са от различен източник.
Луциферианското начало и Господното Начало са от различен източник.
Затова се казва, че сегашната цивилизация е луциферианска, въпреки, че се кълне че е християнска.
Матрицата не е под флага на Христос, а под флага на Луцифер.
Тези, които смятат, че има трети път, този на Източните мъдреци, дълбоко грешат, защото Матрицата всъщност е матрица за цялата планета, и като такава, тя не познава разграничаване между изтока и запада. Теософските адепти посещаваха достатъчно изтока за да изфабрикуват теософската доктрина, която принесоха в условията на запада.
Христовото Учение е антипод на поддържаната от Матрицата система.
Всъщност действащата по онова време Матрица е тази, която разпъва Исус на кръста.
Пилат, фарисеите, законниците по онова време, това са действащите служители на Матрицата тогава.
Матрицата, това е опит с изкуствена програма, да се промени Плана на Великия Небесен Отец тук на земята спрямо човека като едно неповторимо съчетание между разумно и душевно начало. Матрицата превръща човека в биоробот, една строго логична конструкция на разума, в която съобразно плана на Матрицата няма място за никаква душа. Матрицата не признава душата.
Би трябвало от всичко това да следва извода, че Матрицата и Силата на тъмнината всъщност са едно. В материалното битие, очевидно без допускането на подобен полярен заряд, не е възможно развитието. Тъмнината е необходима като полюс на Светлината. И не съвсем винаги, тъмнината се идентифицира с човешката категория за зло.
Като полюс в полярната система на материалното битие, и Матрицата, както и Силата на тъмнината, наистина са допуснати от Отеца да съществуват. В името на един велик сценарий в хода на който се осъществява еволюцията на човечеството, разкъсвано между двете крайни сили – на светлината и тъмнината.
Сега съотношението естествено е нарушено в полза на Тъмнината, т. е. на Матрицата.
И с новия период в развитието на човечеството се поставя едно ново начало, на изграждане на нови отношения, без необходимото присъствие на Матрицата. Някой ще попита, а кой ще бъде балансьора тогава! След като няма сила на тъмнината, която да противодейства?
Може би в отговор на това трябва да се разгледа самото понятие “Царство на Душата”. Какво представлява самото Царство на Душата!
Очевидно това е една нова конструкция в развитието на плана на Отеца. Да допуснем, че е възможно някъде там във Великият План на Създателя, да има подобно нещо: развитие и еволюция без двубои и противоречия, без войни и противопоставяния, без съперничество и конкуренция. А кой ще бъде тогава двигателят на развитието!
Въпроси, въпроси. . .
|