Не е противоречиво да се мисли нещо безкрайно, което има части. Например пространството като цяло може да се мисли като безкрайно, неограничено, и въпреки това съвем добре се мислят и частите от които е съставено, например сферата на Земята ограничава една част от това безкрайно пространство. (Не казвам, че вселената е неограничена в пространството, а само, че може да се мисли непротиворечиво като такава.)
По същия начин може непротиворечиво да се мисли и понятието за "всички естествени числа" (то се мисли като една цялост, едно множество и значи като нещо цяло). От друга страна редицата от квадратите на естествените числа - 1, 4, 9, 16, 25, 36 .... и т.н. отново може да се мисли като една цялост, която обаче е част от първата цялост. Ето ти едно безкрайно цяло, което има части. Наистина изглежда странно от гледна точка на прилагането на понятието за част и цяло върху ограничени неща, че (както е очевидно) цялото при нашия пример е еднакво голямо с една негова част, но това не е противоречиво и не накърнява понятието за цяло и част, а по-скоро го допълва, разширява.
|