Не знам, може и да си прав за правата и окръжността, но все пак не забравяй, че ние можем да ги различим само вече в двумерното пространство (от гледна точка на разглеждането на фигурите в равнината). Ти все едно даваш един метод за различаване и в едномерното пространство, като казваш, че ако маркирам една точка и тръгна в едната посока, след време ще стигна отново до нея, ако е окръжност, а иначе няма. Но това разсъждение може да се обоснове и изобщо да се разбере от гледна точка на разглеждането в равнината, ако нямаме възможност да правим това разглеждане, никой не може да гарантира, че няма за всички възможни случаи да стигаме до тази точка, или пък за нито един да не стигаме.
Но това няма отношение по същество за въпроса за безкрайността. Прав си че и двата обекта имат еднакъв брой (безкраен) точки. Аз дадох примера с окръжността само за да онагледя нещо, което няма граница (в определено отношение). Всъщност и правата няма граница в едномерното пространство.
Разликата между правата и окръжността е, че последната може да се вземе за онагледяване на рефлексивността (отношението към себе си), което често се разглежда във връзка с разглеждането на безкрайността, понеже след като едно нещо е безкрайно, то няма граница, а след като няма граница значи не може да е в отношение с нещо, което не е самото то (защото тогава това щеше да бъде неговата граница - нали границата е всъщност отношение между А и не-А), значи му остава да бъде в отношение само със самото себе си.

Нека те попитам нещо, ако ти е известно: Разглеждаме една права и една точка върху нея и нищо друго, т.е. разглеждаме само едномерното пространство (не равнина, не и тримерно пространство). Какво от математическа гледна точка гарантира, че ако тръгнем да разглеждаме реда на точките от тази права в едната посока, след достатъчно дълго разглеждане няма да стигнем отново до точката, от която сме тръгнали?
Аз наистина не знам отговора на този въпрос, може и да има решение, а може и да не може да се реши, без да се излиза от едномерното пространство.