Ако разглегжаме окръжността от гледна точка на едномерното пространство (т.е. на правата), тя не се различава от правата (ако нямаме възможност да погледнем от гледна точка на двумерното пространство, ние ще се въртим в кръг без да го разбираме и ще ни се струва, че вървим напред в две посоки без край). Едва в равнината ние виждаме, че тя е кръг.
Всички неща във времето и пространството са ограничени, защото, например, ако вземем една продължителност на съществуването на нещо във времето, то е ограничено от време, в което не съществува. Но самото време като цяло не може да е ограничено във времето, защото трябва да го ограничи нещо, което не е то самото, а ясно е, че това не може да стане във времето. По подобен начин важи същото и за пространството. И все пак, за да говорим за САМОТО време или за САМОТО пространство ние ги взимаме като една ЦЯЛОСТ. Въпросът е, че няма граница, отвъд която това нещо да не е - затова го мислим като безкрайно.
Когато в математиката се говори за безкрайни множества, то тук пак едно количество от елемент се взима, като една ЦЯЛОСТ (самото понятие за множество е такова). Но ако тръгнеш да изброяваш например множеството на целите числа, ти няма да стигнеш до място в броенето, където целите числа да престават да са. Затова, понеже тази цялост от елементи няма граница, тя е безкрайна.
Затова, аз не виждам разлика по същество между това, което ти наричаш "отворена" и "затворена" безкрайност" (или нещо подобно).

Всяко, нещо което е безкрайно е "отворено", защото няма граница и "затворено", защото изобщо за да може да се мисли, то трябва да се мисли като някаква ЦЯЛОСТ.