хи брей :) ами супер въпросче. Ама то така може да се пита и за много други неща. Аз преди време много се вайках, щото като си нов и видиш нещо за първи път (например една теория), още преди да си задълбал в нея и да си се оплел, можеш като, че да я обхванеш и да видиш от къде идват проблемите, а и тя самата. Да и видиш живеца. И тогава си казваш: "Да видим какви други начала може да има. Да мислим радикално, та да не изпадаме в старите грешки, които стоят пред мен." То там е проблема, че все опираме до разни такива проблемни категории, понятия... и вземем, че се върнем накрая при старите теории, старата "топла водя" открита преди столетия и или циклим или бегаме. Та ти добре си забелязал, че това един основен въпрос, около който се въртят доста от споровете тук, но май за съжаление често ще си говорим, без да можем да разберем тия начала, или пък да избегнем тяхната ограниченост... нали Декарт казваше, че хората на науката му приличали на търсещи съкровище хора, които обикалят улиците с надеждата да намерят нещо което друг е изгубил... та той се опитваше да направи нещо като компас, ама за съжаление колко още компасчии има във времето..., но това е идята я, все има некъв напредък.
Та аз си мисля, че безкрайността (математическата) е априори празно понятие (функция) или непоседствено изведена (следствие) от такива, способност за безкрайно полагане на "още сбор" (също абстракна единица - цялост), а така и отиване в овъд сбора. Брай че го казах :) А от там и обичайното щом няма край няма и начало, просто обръщане на перспективата... Плюс казвайки цяло или единица (аз съм склонен да ги мисля почти като едно и също) може да се говори и за безкрайността до някъде като техен синоним. Нали двойката не е само 1+1, но една двойка, цяла, безкрайност заключена между 0 и 2... Безкрайността ще тогава една цяла цялост, хехе - демек абстракция.
Но дори и по-горното, което казах да пълна глупост все пак си остава въпроса за ролята на безкрайността в мисленето, като създаващо понятия, връзки, асоциации и т.н., като живо мислене. Тогава математическото е само частен случай, или просто израз на самата му функционалност, а по-интересно е самото мислене. Може би логиката? може би за нея може да се мисли адекватно през математиката?

This is the CENTRAL SCRUTINIZER . . .