"Човек бързо се замъглява от идеи и абстракции" - аз мисля, цхе човек бързо ГО замъгляват от идеи, абстракции, абсолютни "истини", навици, "жизнено важни знания" и тнт и тнт.
Живееки като робот с общото съзнание на част от обществото малко забелязват лъжливата си принадлежност и наистина стават търсачи. Търсачи на себе си в онова нещо, чието име никога не е намирано (обрисувано моменто с прякора ДУША). В тази пъстрота от слоеве на неопреличимото повечето интелигенти хора се отказват (лудниците нигока не са пълни с глупави хора) или продължават, търсейки онова, което някои наричат прозрение.
А егото, това целият заобикалящ те свет се опитва да пречупи. Защо? Защото тичаики срещу течението можеш и да докажеш няякъде правотата си. НЕДУПОСТИМО. Тогава отпада телевизията, масовата литература, "историята", съвременната физика, модата. Не можем да водим стадо пълно с черни овце!
Да се откажем ли?