Здравейте, господин Петков!

Идеята ви, или поне последната интерпретация, е много интересна.

Не сте прав за ОТО и Хъбъл. Първите решения за нестационарна Вселена са получени от уравненията на Айнщайн през 1922г от Фридман (за разширяваща се вселена). Малко по-късно на тяхна основа Айнщайн установява че вселената не може да бъде стационарна, и намира решения за свиваща се и пулсираща вселена. Чак след това Хъбъл вижда каквото вижда.

Всъщност поради упростената постановка тези решения са и най-простите, които могат да се намерят аналитично, и отговарят на начално условие - тръгване или събиране в точка. Уравненията на ОТО са доста сложни, и нищо чудно да има решения, близки до вашата идея. Казвам близки, защото в ОТО няма възможност за отблъскващи сили, освен космологичната константа, която е константа и не е ясно дали изобщо я има. Имам предвид решения с нееднородно разширение и свиване в други части.

Успех!