Здравей,
1.Размислих( ти ми помогна), вече ще употребявам понятието точка смело .Точка не се дефинира в геометрията именно затова защото няма нужда, защото понятието геометрична точка е откровение и няма нужда от дефиниране , стига съм се мъчил с тия сфери с нулев радиус и "безпространствие" и т.н. . Файрум :) . Точката си е точка и на цял свят му е ясно какво е.Няма нужда от уточняване че точката не е черното петънце на листа хартия което я онагледява :)
2.Сега разбирам какво те смущава. Смущава те моя израз "от едно място погледнато вселената се раздува, но от друго място погледнато се свива". Ти намираш че това влиза в противоречие с ОТО. Аз прегледах отново някой публикации в интернет относно ОТО
http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_4_2000/07_OTO.html
http://www.cl.bas.bg/magazines/Bas-journal/01_2000/09.htm
http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_2_2001/03Witten.htm
Единственното нещо което схващам че те кара да търсиш някакво противоречие е схващането че според ОТО величините протяжност във времето и пространството са относителни и няма никакво основание да различим неподвижна координатна система от координатна система която се движи равномерно -праволинеино .Няма спрямо каква координатна система да картотекираме пространството. А аз казвам от "едно място, от друго място". Не виждам никакво противоречие с ОТО. Нещо повече , според тази хипотеза всяка точка от пространството може да се разглежда като център (следствие на това че пространството няма начало и край и никоя точка не може да бъде в края , нито в началото, или по скоро всяка точка от пространството може да бъде разглеждана като "начало" и "край" на пространството ) на вселената и в същото време е периферна .Това разбиране за център и периферия е едно относително понятие в относителния свят на пространство-времето и не противоречи а по скоро е в синхрон с ОТО .При такова разглеждане на пространството цялото и частта губят своя абсолютен смисъл и са инвертни.Погледнато отвън пространството то няма обем, погледнато отвътре то има реален обем , и това "отвътре" "отвън" е валидно за коя да е точка на пространството. Не случайно давах примера за една сфера която е така изработена че може да се обръща наопъки и периферната и повърхнина се свива в една точка а друга точка (да речем бившият и център или пък коя да е друга точка ) при обръщането се разтяга до периферна повърхност на тази сфера.Мисля даже че може да бъде изработен подобен наглед от порест донапренов материал който при това е еластичен .При тези обръщания се вижда (онагледява )относителноста на понятието център и понятието периферия, вижда се и инвертността на обхващано и обхващащо. В такъв модел ще забележим че разбягването спрямо една точка от такова пространство е свиване равносилно на свиване в "противоположната" точка на изкривеното до самозатваряне пространство.При тази хипотеза гравитационната и инертната маса на материята намират своят общ смисъл в общността на пораждащото ги : пространство- времето .Именно затова намира участие квадрата на разстоянието между масите във формулата за гравитационното притегляне. Убеден съм че при едно по обстойно разглеждане на този модел ще се стигне до извода за антигравитация ( нещо като всемирно отблъскване)
Смея да изкажа предположение че всемирното привличане е половината от истината която ние наблюдаваме в зоната на разбягване на вселената (там където сме ) , в противоположната част на вселената където това е вече зона на сгъстяване би трябвало да имаме всемирно отблъскване, при това константата на всемирното привличане всъщност не е константа а една променлива функция на движението ( на разбягване -свиването ) във вселената.Мисля че тази константа е естественно следствие от фазовото (времево-мястово) измерение на това разбягване-свиване.Мисля че то, всемирното притегляне е функция на прерастването на кинетична енергия в потенциална и обратно вследствие на разбягващо-свиващото вълнение във затворения модел на вселената.Смея да изкажа и предположение че самото всемирно привличане е просто израз на обмена на потенциалната и кинетична енергия при вълнението разбягване свиване на пулсиращата вселена. Или хаиде да го кажем така , всемирното притегляне не е сила която преобръща разбягването в свиване на пулсиращата вселена , по скоро то е израз на самото вълнение от разбягване -свиване , по скоро то е следствие.
Мисля даже че би могло на базата на тези разсъждения да се намерят и опитни потвърждения, но уви едва ли съм аз този който е в състояние да го стори.
Виж там за крокодилът дето бил дълъг и зелен може би както твърдиш и ти примерът да не ми е съвсем добър , но ти ме разбра , просто исках да кажа че истината е многолика и в това и многоличие е нейната пълнота.
До скоро !

Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!