едно време си зададох следния въпрос: ако вземем едно безкрайно интелигентно бебе и му изкормим всички входни информационни канали(сетива), то след време това бебе ще достигне ли до идеята за вселената? ще успее ли само от чиста логика да изведе характеристиките на света? тогава бях малък и със срам трябва да призная че си мислех "по скоро да" :))))
е, по късно достигнах до идеята че всяка една "чиста" идея, вкл. и законите на логиката следват от житейски наблюдения. специално случая с атомите има много дълбока емпирична основа. най-ранната улика е била разтварянето на веществата едно в друго. по-късна и по-сериозна улика е било наблюдението че газовете се "неутрализират" без остатък при обеми отнасящи се като цели числа.
какво има в атома и сега не е наблюдаемо ако трябва да сме точни. всъщност какво съществува въобще е въпрос не толкова прост. ще ти дам пример - сещаш ли се за онази рисунка с двете лица едно срещу друго, дето може да бъде интерпретирана и като чаша? е, какво има на рисунката - чаша или лица? та идеята ми е - цялата представа за света е абстрактна, и се хващам на бас че е възможно създаването на првилна физика в която няма атоми. под правилна разбирам такава която е в съгласие с експеримента, т.е. в съгласие и с текущо съществуващата физика. това може да прозвучи ужасно, но смятам че си е баш така. един по-прозаичен пример е матричната механика и уравнението на шрьодингер - двете са в съгласие с експеримента, но боравят с коренно различни понятия и представи.
чнг:)))