това, че прогресът служи за да се живее по-лесно, би могло да е само оправдание на стадото (онези, които програмират общественото съзнание) за случващото се. Във всеки един момент от историята хората са се биели в гърдите, че са по-умни от предшествениците си, че живеят по-правилно. Изобщо ако има някаква стабилна характеристика на явлението човек - тя е че той е самовлюбено същество което се мисли за повече от онова, което е и знае повече отколкото знае(привет!). В много редки случаи едно общество ще признае, че всъщност е производител на регрес. И все пак всичко опира до дефиницията на "лесен живот". Та живота в самата си същност е борба и противопоставяне. Между другото не съм склонен да обвинявам човешкото късогледство за евентуална грешна посока на развитие, при все че изглежда човекът да има контрол върху нея. Мисля, че онова, което наричаш прогрес не е дело на човешката воля. Технологиите са експлоатация на нечии идеи. Като правило обаче, гениалните идеи се раждат в нечия глава спонтанно (поредното "чудо"). Те не са продукт на волята на автора и дори често се дължат на "незнание" на автора. Разбира се волевото търсене и познание могат да предизвикат появата на гениална идея, но това не е нито необходимото нито достатъчно условие за възникване - има и нещо друго(извън нас) - напр. ябълка върху главата. Прехвърлям топката върху матрицата ;).
Кв.механика е добър инструмент за описание на микро-света, както класическата механика е добър инструмент за описание на макро-света. Двата свята както всички знаем са съвършено различни. Микро-светът дори не е "човешки представим", което ме кара да си мисля, че той е обективен. Чудото и сложността се появяват при прехода от единия свят към другия. Макросветът изниква като призрак от нищото и отгоре на това противоречи на законите от микросвета (слоновете не искат да интерферират със себе си).
Дали може да се постигне качествено ново познание без детерминизъм. След като сме способни да изградим представа за света, би трябвало да сме способни да я разрушим и да изградим нова. Нещо което тъй или иначе се случва със всяко ново раждане - мозъкът на деца наистина е бял лист хартия. Еволюцията умишлено изпразва главите ни от конкретно съдържание, а телата - от конкретни функции - това е и смисълът на стареенето (според мен). Би трябвало да има обаче причини за това, че опитът и знанията не се предават по генетичен път. Ако те наистина бяха "полезни", щяха да се предават. И тука изневиделица дойде словото - човекът се изхитри да предава опит от поколение на поколение чрез форматиране на детското съзнание - словото.
От гледна точка на еволюцията индивидът не е важен - важно е прехвърлянето на гени(идеи) в бъдещето. Затова "леснотата" на нашия живот няма нищо общо с идеите и намеренията на еволюцията.
|