Привет,
нещо не мога да ти схвана сериозния аргумент.
Аз пък ще ти кажа, че "чудесата" са изцяло функция на способността ни да се учудваме. Ако ти не се учудваш, значи твоя свят е твоя построена представа, а не реалност.
аз например се учудвам на това как можеш едноврененно да твърдиш, че светът съществува и че той не бил никакво чудо. Това изказване е достойно за един Бог. В света не се били случвали чудеса - майтапиш ли се. До такава степен ли си изгубил способността да се учудваш, за да си повярваш че е отговорено дори и на най-елементарните въпроси, които обикновено ни ги задават децата, а ние само се чешем по главите. Ами хвани твоята детерминирана причинно-следствена верига и проследи коя е причината за света, дето уж съществувал. Не те карам да четеш приказки или фантастика - чудесата са навсякъде около теб - само се огледай. Хвани едно нещо в ръце и се запитай какво всъщност е и откъде иде, какво е живота, защо и как възниква, защо се раждаме(ако) и защо умираме(ако), защо тъпите клетките се делят, защо "примитивните" хлебарки оцеляват, защо портокалите са кръгли (привет!), защо розите бодат, защо имаме по пет пръста, защо бананите са жълти. Казваш всяко нещо има причина - посочи ми причините за тези неща("във философията изясняването е задължително"). Защо няма два еднакви камъка, защо подяволите е цялото това многообразие (ако Е). В един детерминиран свят не би следвало да има многообразие. Чудна работа.
Ами нашия свят, в който живеем днес си е цяло чудо за хората от времето на Лазар. Представи си ако един трабант се беше появил на церемонията по възкресяването на Лазар кое чудо щеше да надделее?
Защо всеки път, когато се опитаме да направим истинско/несубективно наблюдение(измерване) светът се променя? Защо всеки път, когато се опиташ да проникнеш в същността на нещо, тутакси "нещото" изчезва - оказва се, че е било отражение на друго нещо - причина му викат . В един причинно-следствен свят, "нещата" просто липсват. Те са само безкрайни отражения - светът го няма! Ние възприемаме "нещата" в тяхната непълнота, затова те се оказват орязана илюзорна карикатура на други неща.
Детерминизмът ни помога дотолкова, доколкото с негова помощ успяваме да опечем филийка в тостера и да докажем че никога няма да успеем да предскажем 100% какво ще бъде времето утре! Тези липсващи проценти, цифри след запетаята и изчислителна немощ са много важни.
"Дори някой да успее да възприеме светът в неговата цялост, то светът тутакси ще изчезне и на негово място ще се появи нещо още по-сложно. Говорят, че това вече се е случило" - Дъглас Адамс.

ПС: аз пък сънувам, че хладилникът ми е празен и се събуждам облян в пот- проверявам - пак е пълен мамка му . Ние с теб да не сме едно и също лице - когато аз заспивам, ти се събуждаш и обратно. Аз сънувам, че съм ти, а ти сънуваш че съм аз.