Здравей,
имах нещо да ти казвам, ама какво беше..
... ако присмехът на тълпата имаше някаква тежест като аргумент в подкрепа на теза то и аз бих ти споделил, че ти се смея с цяло гърло. Ега ти и аргумента - "аз съм прав, а ти грешиш". Този ми вършеше известна работа, когато бях на шест години.
В какъв свят битувала матрицата? Писна ми да се преиначава съдържанието на очевидни понятия. Чуваш ли ме добре - под "свят" всеки и всякога разбира единствено ЧОВЕШКИ свят - една човешка представа за света. Една представа, която човек строи от векове за да се чувства по-удобно и да успява да си затваря очите пред смущаващи въпроси. Ти сещаш ли се за друга представа за свят? Дори и да се сетиш не би могъл да я разкажеш на човешки език. Един популярен пример е светът на квантовата механика.
Ти не би се съгласил с твърдението, че светътът се състои само от твоето съзнание. Следователно не разбирам защо се противиш на идеята, че съществуват и нечовешки(извън твоето съзнание) представи за света. А след като съществуват всякакви представи за света, следователно светът, сам за себе си вероятно и не съществува.
Ти не би се съгласил с твърдението, че всяко "конкретно листо по дърветата е важно" (твой цитат по памет), важно било да знаеш, че дърветата имат листа. Следователно не разбирам защо се противиш на идеята че теб те няма. Ние сме толкова малки дребни, нищожни и жалки листенца, че направо не се случваме.
Искам само да припомния, че онези дето твърдят че светът съществува и онези дето твърдят, че той не съществува са в еднаква степен луди, тъй като двете твърдения са недоказуеми(логика,еперика, емоция) и никой рационално мислещ не би залагал на тях. Така че и двамата заслужаваме един здравословен присмех.
ако не си съгласен, чакам си яките аргументи в подкрепа на това, че съществуваме и че светът е това което е. И не ми излизай с тезата, че великите човеци оцелявали, защото успешно предсказавали света. Когато сънувам, аз също успешно предскавам съня си, до такава степен, че да оцелея в него.
|