Ама, защо си мислиш, че трябва да обясняваш "по-ясно"?
Аз по принцип не обичам да ползвам думичката "обяснявам", когато се отнасям до процеса споделяне на мисли, че тая думичка има и една друга тавака, общо-културна семантика, която и придава "учителски" харакетер. Демек: "Чакай сега да ти обясня, че ти не знаеш, а аз знам..." :-) Нали? Тук няма аз знам или ти не знаеш. ;-)
Сега... Аз вече предложих да не пишем повече по въроса, защото е явно, че няма да се разберем, ако се базираме на различни вярвания. Така и започва да става. Ти се ползваш от едни аксиоми, аз от други.
Но все пак, може би за последно...
Аз ти казах по-горе, как обективно дефинирам реалността. За мен реалността е това, което възприемам АЗ. Дали тя е такава каквото ти я възприемаш или такява каквато е наистина - не знам. Но съм склонен да вярвам с голяма степен на увереност, че реалността, която ти възприемаш (както и повечето хора) е много-много близка, до тази, която аз възприемам. Т.е. повечето елементи от колективната реалност, която въприемаме всички, съвпадат с индивидуалните реалностти, които възприемат индивидите поотделно.
Мога да се впусна в представяне на силни аргументи, които доказват по-горното, но се опасявам, че ти си човек, който не ще се съгласи с нищо, ако не е дедуктирано само в собствната му глава. (майтап бре ;-)
...
Аз пък на свой ред мога да те помоля да ми дефинираш "директно" от твоя гледна точка? Какво значи "директно" да възприемаш света? Директно, без подсъзнателно процесиране? Директно като директно света "ти говори" за това какъв е? Директно, като неопосредстван от какво? Аз не твърдя, че човек възприема света (реалността) директно, като все едно тя се "залепва" в/у съзнанието му магически. Това, според мен, би било нелепо.
(Интересно, каква ли е била реакцията, когато хората за първи път са отворили човешкия череп и там не са открили "душата", а просто една сива гъбеста маса? :-)
Аз вярвам, че всяко едно понятие е сбор елементарни (нередуктивни) понятия, които "чувстваме" като интуитивни.
Всичко, според мен, се редуцира до енергия и взаимовръзки. От тези две неща, които много трудно могат да се редуцират до по-прости (е! можем да започнем да си измисляме разни феи и принцове, които ги състават) по дедуктивен път, може да се стигне до всичко друго, което го има в света.
...
А иначе по-конкретно по оригиналната тема.
"Смисъл" на едно изречение (мисъл) е функция, която търси противоречие м/у базата знания на мислещият и самата мисъл, която се анализира. Т.е. всички елементи от базата знания и техните вризки се съпоставят с "новата" мисъл, която се анализира и ако някой от елементите на мисълта има връзка с друг елемент, която възка не се намира в базата данни, то изречението се счита за безсмислено (имащо грешка). Даже ще го постна това в "Лингвискита" да видя каква ще да е реакцията там :-)
Ако това не ти харесва като дефиниция - живи и здрави! :-)