Здравейте отново,
Разрешете ми пак да взема скромно отношение по темата "що е то смисъл".:)
Не знам защо все ми се натрапва идеята че "Смисъл" и "целесъобразност" са почти синоними .Когато казваме "тази твоя постъпка имаше смисъл" все едно казваме "тази твоя постъпка беше целесъобразна".Когато някой се опитва да се наведе за да види на телевизионния екран кой седи зад водешия казваме че това му действие е безсмислено та макар и да има определена цел, бихме могли да кажем също че това действие е нецелесъобразно та макар и да има определена цел.
Ние априори сме свикнали да мислим че на този свят нещата съществуват в името на нещо,някакъв смисъл на съществуването.Това "в името на нещо" ни обърква , кара ни да мислим че всичко е извикано за живот и съществуване в името на някаква цел. Така стои въпросът със самото човешко съществуване.По скоро за мен съществуването на човешката цивилизация ( както и многото цивилизации които навярно съществуват из космоса) са резултат на развитие на една обстоятелственност , отколкото резултат на реализиране на някаква си там предварителна идея за нещо си ,била тази идея "божия" или на "всемирния разум" или на когото и да било.Мисля че за съществуването на нещата ( или на нещо) е по- правилно да се употребява понятието изискуемост (произтичане само по себе си) отколкото понятието смисъл.Всяка математическа формула например разкрива не смисъл а изискуемост.Всемирното притегляне е факт които съществъва не поради някакъв си там смисъл а поради изискуемост. В съществуването на много фактически неща трудно може да се определи какъвто и да било смисъл , но те все пак изискуемо съществуват.Ще се повторя като напомня оня виц за бабата дето тичала по стълбите и я питали какъв е смисълът на тичането и - тя одговорила "не знам- някой ме бутна " .
Когато ви попитат какъв е смисълът на съществуването на човешката цивилизация просто им отговорете "А какъв е смисълът на въртенето на земята? :).
До нови срещи