Здравейте,
На вашите услуги съм :) Отговарям веднага защо мисля така .
Първо на първо смятам че няма принципно ограничение да се създава нещо подобно на това което природата вече е създала - мислещите същества.Нали в края на краищата няма да ни се наложи да ходим при дядо Господ за да искаме "божията искра" без която няма душа :) . Нали в края на краищата всичко от което е изграден човекът ( и "хардуера" и "софтуера " ) са си "отсамни" неща , нали в човека няма нищо "отвъдно ".Така мисля аз атейстът, философът, компютърния програмист .Прости ми ако ти си вярващ човек.Нали това че природата е компановала наи-обикновенни неща по един необикновен начин в човека е доказателство че чудото е направимо . Помисли сериозно над това , имаме ли право да отричаме възможноста за направимоста на нещо което е вече направено.Ама че работа , как така няма да е възможно нещо което вече се е реализирало. Е .. няма да бъде лесно разбира се, ще има пърдел :) , тоя връх висок е ! И млякото е при нас и подквасата е на лице , ще го подквасим мама му стара та макар и да не е лесно ! Без баячки и без шамани ще го сторим ние ХОРАТА . :), дано да е за добро щото знаеш ли ? :)
И второ на второ ти препоръчвам да прочетеш това в което аз имам пряко отношение :
КРАТКО ОПИСАНИЕ НА "МЕТОДА НА ГРАФИЧНАТА ЛОГИКА"


Наименованието на този метод е с голяма доза условност и трябва да се разглежда
само като едно име ,в противен случай може да се оформи едно неправилно възприятие
относно истинската същност на метода.
Преди да бъде направено каквото и да е описание на медода е необходимо да бъде
изяснено кое наложи неговата разработка:-При обстоен анализ на реалните процеси в
окръжаващия ни свят забелязваме един глобален закон-средата в която протичат тези
процеси е носител на параметрите на същите процеси,процеса е винаги обстоятелствен и
обстоятелствата се съдържат в средата /в системата от елементи/ където протича процеса.
При това коя да е система може да се да се разглежда като съставна част на по-голяма
система и от друга страна самата тя е съставена от други по-малки подсистеми.Качественните
и количественни характеристики на всяка система донякъде определят /детерминират/ приближено
процесите,но истинското му детерминиране е определено чрез реализация не само на вътрешните
закони на средата а и от външните взаимовръзки с окръжаващото тази подсистема.Поради това,че
реалния свят е система която няма външни по отношение на нея системи можем да твърдим ,че
реалноста е такава система,процесите в която протичат детерминирано предопределени единственно
от съставящите я елементи ,от тяхните качественни и количественни характеристики и тяхната
логическа взаимовръзка.В реалния свят съществува детерминираност базирана върху неговата
определеност.Говорейки за реален свят ние включваме в това понятие всички подсистеми които
могат да си взаимодействат,поради което допускането,че може да съществува външна връзка с нещо
външно по отношение на него води до извода,че ние се опитваме да представим някаква подсистема
на реалноста като самата реалност.И така ние вече можем да твърдим ,че разбираме ясно и точно
къде е скрит "програмния код" на процесите в реалния обекти:-в средата в която съществуват от
една страна и в самата тяхна вътрешна структура от друга страна.Тук трябва да кажем,че
разсъжденията които направихме са базирани върху дълбокото разбиране ,че реалния свят е причинно-
следственно определен и всякакви допускания,че в него могат да съществуват процеси които са
извън веригата напричинно-следственните връзки са несериозни,ненаучни,противоречащи на логиката
допускания които имат единственно мистична основа.
И така след този кратък /в интерес на истината малко философски/,но макар и кратък доста сериозен
анализ с цел откриване на движещия алгоритъм в протичането на реалните процеси вадим следните изводи:
1.Логиката на процесите от реалния свят е "втъкана" в "тъканта" от които са съставени отделните
елементи от същия процес от една страна,и в "тъканта" от която е изградена средата която е арена
на реалния процес.
2.Процесите са резултат от непротиворечива причинно-следственна връзка между средата и отделните
елементи участващи в тези процеси.
3.Средата има същност на носител на част от параметрите на процеса,върху тези параметри въздействат
отделните елементи участващи в процеса и променяйки ги променят по-нататъшното поведение на всички
елементи които участват в процеса /тъй-като част от тяхните параметри са в тази среда/.
4.Средата се явява особен вид канал за обмен на информация между отделните елементи която информация
генерира поведенческа определеност -еднозначност в поведението.
5.Средата е такъв елемент който осъществява функционалната възможност за права и обратна връзка между
отделните елементи,нещо подобно на центробежния регулатор при парната машина.
6.Средата има реална физическа същност в качественните и количественни характеристики на която се
съдържат параметрите определящи протичането на процесите-/консерва окомплектована с отварачка/.
В добавка можем да кажем,че хардуера при компютърните системи започвайки от клавитурата и завършвайки
с процесора и оперативната памет е онази реална среда в която протича процеса на обмен на информация.Тя
съдържа в себе си функционалност която може да бъде променяна при изменяне на състоянието и,точно това
се постига при въздействие от страна на потребителя или програмиста.
Възниква въпроса-може ли да бъде намерен начин за за бързо и лесно изменение на състоянието на тази
хардуерна среда,да се параметризира,да бъде тя заредена с информация довеждаща до качественно изменение
на нейната функционалност така че логическите и математически взаимозависимости да не се описват чрез програмен
код ,а да се самореализират.
Именно в търсене на този одговор се появи необходимоста от разработка на програмен метод даващ възможност
в реалната среда на компютърна конфигурация да се зареди състояние в най-висока степен доближаващо се до
процесите от окръжаващия ни реален свят,даващ възможност причинно-следственните връзки ,логическите и
математически взаимозависимости да бъдат извличани от тази среда на базата на тест,а не чрез програмно въвеждане,
да се реализира права и обратна връзка от процеса към средата и от средата към процеса.
Методът на графичната логика бе разработен с цел да се постигне общуване между компютъра и човека не
на програмен, а на човешки език.Да се вкарат в компютърните програми логически и математически функционални
зависимости които да не се въвеждат описателно а да се изчертават,които да не се компилират,които се извличат
чрез тест.Реализирането на виртуална среда притежаваща качествата на реална среда бе търсения ключ.
Тази виртуална среда изградена на базата на графичен образ притежава качествата на реалната
среда /тъй като има реално покритие в паметта на компютъра/ и следователно на нея са присъщи всички моменти
разглеждани в горните пунктове /от 1 до 6 /,тя съдържа в себе си част от алгоритъма на процеса ,тя е един
динамичен модул качественните и количественни характеристики на който постоянно се променят,тя е адин акумолатор
на обстоятелственност чрез който неопределеноста се превръща в определеност.Върху тази среда постоянно действат
променяйки я както потребителя,така и участващите в общия процес заедно с нея компоненти.Тя не е действащ
елемент а по скоро е обект на въздействие,определяйки чрез състоянието на параметрите си целия процес,тя е
онази колкото абстрактна толкова истинска арена на която се разменя информацията,на която се осъществява
правата и обратна връзка,за да се реализира един процес удивително приличен на процеса на човешкото мислене.
При този нов начин на организация се въвеждат мотиваций и методика на реализиране на мотивациите в зависимост
от обстоятелствата,а обстоятелствата се извличат от моментното състояние на графичната среда.Така получаваме
една програма за действие която която е параметично зависима от резултатите на някаква опитна постановка,
само,че тази опитна постановка е самата графична среда в комплект с протичащия процес.Ние априори не знаем
обстоятелствата,не знаем броя на участващите компоненти,не знаем тяхната функционална взаимосвързаност
поради което не можем да опишем програмно бъдещия процес.Това до сега бе непреодолимата пречка лишаваща
ни от възможноста да пишем код за програми с искуствен интелект-на искуственния интелект му е нужна среда
в която да генерира и тества варианти,на базата на опита да взема решения, за да опознаеш нещо трябва да го
видиш или с окото си ,или с "вътрешното си око".При човека тази лаборатория е в неговия мозък,зареден с базата
данни от познанието,зареден с генетически вградено познание /"процедурна функционалност на компонентите"/,съоражен
с мозъчни клетки /"компоненти"/ и с невронна мрежа по която се изпраща и разменя информацията /"графична среда"/.
Сега вече е налице всичко за да се имитира мисловния процес на човека.Програмната среда "СХЕМИ" където за първи
път бе приложен този нов програмен метод е достатъчно доказателство,че този метод открива нов хоризонт в изграждането
на интелектуални среди.И най-големите скептици не могат да не кажат-"Да,по този начин вече се получава !".
Едно от най-ценните качества на "Методът на графичната логика" е достъпноста на графичната среда за работа
от страна на самия изкуствен интелект,неминуемо в близко бъдеще това ще бъде използувано за получаване на
самоусъвършенствуващ се изкуствен интелект на базата на имитация на естествен подбор.Ако до сега никаква програма
не можеше да си промени схемата на процесора,то сега вече е възможно да се търсят по добри виртуални /графично
създадени/ схеми от самия компютър.Примамливо е да се мисли,че това което природата е сътворила на базата на
опита и грешките за период от милиони години за да стигне от първите микроорганизми до човека в съвременните компютри
би се реализирало за броени дни!!.Автора на този метод вярва,че това е един добър метод който в ръцете на умни хора
ще им позволи да създадат още по-умни от себе си машини /А защо машини ако са по-умни?/.
Сега да разгледаме накратко какви са елементите чрез които се реализира "Методът на графичната логика":
Независимо от това,че този метод е подход,механизъм за организиране на адаптивни,избирателно деистващи системи
способни да вземат решения или да предизвикват действия на базата на анализа на създадени обстоятелства,е необходимо
да упоменем инструментариума и елементите чрез които той се реализира.На първо място това е графична среда /като
графичнo изображение на монитора ,а като многомерен масив от данни в паметта на компютъра или на външен носител/.
На второ място това е таблична база данни която се генерира динамично и обслужва процесите с параметите съхранявани
в нея .На трето място това са компоненти с вградени в тях функционални методи.Тези методи се разработват в
зависимост от поведението което искаме да има програмната система.Тези методи се разработват по класическите начини
за програмиране,разликата е единственно в това,че са съобразени обстоятелственно да работят в комплект с графичната среда,
т.е.приучени са да действат обстоятелственно търсейки и намирайки обстоятелствата в състоянието на графичната среда,на
данните в другите компоненти или в табличната база от данни или пък от средата на самата операционна среда.Общо взето
тези компоненти са примитиви които нямат голяма програмна мощ.Като че ли дотук нищо ново,все познати неща,почти
конвенционални и все пак резултатът неочакванно добър,много добър и със стратегически последствия.Благодарение
на това че тези компоненти не действат самостоятелно или изолирано а действат в ансанбъл с останалите и с графичната
среда се генерира един сложен процес на взаимодействие между компоненти и графична среда ,между компоненти и
компоненти , където във многообразни цикли на взаимодеиствие се реализира истинския процес на искуственния
интелект,процес приличен на хаос в който хаос участвуващите елементи разменят реплики помежду си,подвикват си взаимно
подканят се един дуг да се провери това или онова ,да се провери състоянието на графичната среда ,последните след
проверката решават на базата на вградените им мотивации да действат или бездействат ,от своя страна също генерират
импулс за промяна на графичната среда и отново организиращи подканвания и отново,и отново...,в този високоорганизиран
хаос се ражда адаптивното и избирателно решение.В този еднозначно неопределен първоначално процес последователно се
оформят определящите го параметри на средата които довеждат до еднозначно решение,решение прилично на решението
което се прави от везните когато определят теглото на предмета ,те не изчисляват,те претеглят одговора.
Тоест програмната мощ произлиза не от съвършенството на неините градивни елементи а от начина по който
си взаимодействат.Така е и при човека,материалите от които е сътворен неговия мозък са същите от които е сътворен
мозъка на кравата,резултатът качество се определя от функционалноста при взаимодействие на материалите.
След като нахвърляхме грубо и най-общо съставните елементи необходими за реализиране на "Метода на графичната логика"
и най-общо засегнахме принципите на организация при протичането на процесите ще се опитаме разчленявайки цялото на
съставните му части да обясним по-подробно тези принципи на взаимодействие.За целта ще си послужим с няколко конкретни
примери реализирани в програмната среда "СХЕМИ".-Електропроводните линий са изчертани в стандартен Bitmap формат който
по същество е двумерен масив имащ за параметър на на всеки елемент от този масив цветът на точката.Тези линий са свързани
в мрежа както в реалната електропроводна мрежа и могат да бъдат както подробно географски разположени,така и изпълнени
като мнемосхеми /отразяващи само принципно ел.мрежата/.Различните състояния на тази графична мрежа се реализират чрез
цветовия параметър.Например червения цвят е параметричен израз на проводник под напрежение,синия цвят-проводник без
напрежение и черния цвят -заземен проводник.Компонентите които са носител на качествата на комутационната апаратура
се разработват така че плътно да съответстват на реалните съоражения и да могат да въздействат на състоянията на
графичната мрежа,аналогично на въздействията на реалната комутационна апаратура върху ел.мрежата.Без да се впускаме
в подробни разяснения относно функционалността на отделните компоненти ще упоменем само като пример,че компонентът
прекъсвач има предназначение да разкъсва или съединява графичните линий като ги запълва с някъкъв цвят отразяващ
състоянието.Разкъсването или съединяването на линий е лесна задача,по-трудното е да се определи в даден момент от
къде идва нарежението,ако например захранването е двустранно то след разкъсването и двете страни ще се окажат под
напрежение и цветовете на раздвоената линия ще остснст червени,ако ли пък захранването е било от ляво то след
разкъсването лявата половина ще остане червена /под напрежение/ а дясната половина ще се окаже без напрежение и
трябва да бъде запълнена с син цвят.Тук няма достатъчно надежден метод чрез някакъва предварително написана процедура
да се определи от къде се подава напрежението,чрез нарастважето броя на проводниците и броя на комутационните елементи
тази задача става все по-трудно изпълнима и в един момент започва да надхвърля възможностите на човека да следи и
организира такива взаимозависимости чрез програмен код.Още по голяма сила добива това твърдение когато се вземе впредвид
динамичността при конфигурирането и преконфигурирането на ел.мрежите.При методът на графичната логика този проблем се
решава по един универсален начин благодарение на възможноста да се тества.Постъпва се примерно така:-1 Обизточва се
цялата графична мрежа;- 2 Разкъсва се графичната линия в мястото на кмпонента прекъсвач;-Подава се импулс на запълване
с червен цвят от мястото наизточника на напрежение,този графичен импулс на запълване ще се пренесе до там където
графичните линии са прекъснати.В края на краищата дали само от ляво на компонента прекъсвач ще бъде състояние напрежение
или пък само от дясно ,или пък и от двете страни това се самогенерира като решение след така направения тест.
Тук трябва да отбележим че така полученото състояние в графичната среда служи не само за визуализация а основен
организиращ параметър при развитие на следващи процеси.При следващите процеси не се отчита как се е стигнало
до даденото състояние на системата,отчита се само какво е състоянието към дадения момент.Ако се
разгледа внимателно програмния код на програмната среда "Схеми" ще се установи ,че всички процедурни действия се базират
на своеобразни тестове на системата от графична мрежа и компоненти.Така стои решаването на проблема и при компонентите
разеденител които имат още по сложни задачи-да установят наличието на паралелно работещи трансформатори във веригата
на които се намират самите разеденители,да установят наличието на шунтиращи ги елементи и т.н. и т.н.Така стои въпроса
и при заземителите които трябва да установят има ли друго заземяващо устройство на тяхния участък,допустимо ли е
заземяването в даден момент и на даден участък или допустимо ли е отземяването.Така стои въпроса и при компонентите
от блокировките против непраилни деиствия.Така стои въпроса със всички елементи на програмната среда "СХЕМИ"
От казаното следва ,че голяма част от логическите зависимости не се задава а се извлича от самата среда.
Това в същност е главния момент на метода,извличане на логиката / а също и математическите зависимости/ от самата
среда /графична и компонентна/.
Що се касае за приложимоста на този метод при решаването на други задачи от друго естество различно от това на
програмната среда "СХЕМИ" авторите смятат ,че "СХЕМИ" е само един частен случай на прилагането на този метод.Този
метод може да бъде прилаган повсеместно при решаването на много разнообразни проблеми.Този метод е едно плътно
приближаване към реалния процес на мислене при човека и едва ли е необходимо да убеждаваме когото и да било в
универсалните възможности на човешкия мозък за анализ на разнообразни задачи.
При програмни среди от типа на "СХЕМИ" се постига един много добър резултат-Получава се език за програмиране
от най-високо ниво,където процеса на програмиране е сведен до изчертаване на схеми и въвеждане на данни,не се
пише нито един програмен ред.Този резултат дава в ръцете на експертите-непрограмисти програмен инструментариум
позволяващ им сами да съставят програми в своята област на познанието без да познават какъвто и да било от
досегаизползваните програмни езици.Програмния език при работа в програмната среда "СХЕМИ" е езика на човешкото
мислене,неминуемо така ще бъде и във всички програмни продукти които ще бъдат програмирани по "Метода на графичната
логика".
ако не е достатъчно погледни и тази препратка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите