Благодаря за похвалата. Мисля, че общо взето в това, което съм написал за философията съм следвал Аристотел, така че похвалата не трябва да е към мен.
Когато се насочваме към смисъла на всичко, според мен, не трябва да се насочваме към природата, както ти правиш. Там действително властва необходимостта, а там където имаме необходимост всъщност можем да стигнем до основания, а не до смисъл.
Когато се насочваме към смисъла, според мен трябва да се насочим към света на човека, но разглеждан не толкова като природно същество (животно), а като дух (т.е. като мислене).
Тук ключовата идея е не необходимостта, а свободата. Свободата, разбирана като чиста идея, не трябва да се отнася към осъществяването на волята на индивидуалното същество (отделния човек), тя е нещо което надскача индивидуалната персона с нейните интереси, партикуларни цели и пр. Човек се издига над ограничеността си като персона и действа като дух, мислене, когато водещи за него (смисъл) станат ИДЕИТЕ. Тогава той е свободен, или по-точно тогава той осъществява свободата изобщо. Идеята на ИСТИНАТА се осъществява в науките (от философията, през и физиката до социологията и т.н.) Идеята за КРАСОТАТА се осъществява в искуството (без искуство света би станал доста угнетителен и безсмислен). Идеята за СПРАВЕДЛИВОСТТА се осъществява в правото на държавата, в световния правов ред и пр. Идеята за СВОБОДАТА се осъществява в правото, морала, демокрацията, религията, личния и национален суверенитет и пр.
Без идеите съществуващото би било безнадежно и угнетително. То не би имало смисъл.
Само за човека съществуват идеите. И забележи, ние сме им подвластни, не като отделни персони, а като мислещи същества, като ХОРА. Затова и ние сме свободни само като се издигаме над собствената си партикуларност, склонности, цели и интереси и се издигаме до идеите. Парадоксалното е, че тогава се чустваме най при себе си.
Накратко, смисъла на съществуващото е СВОБОДАТА. Тя се осъществява чрез мисленето (разума) в идеите.