Сопред мен, най-напред трябва да се премахне предубеждението смисъл=стойност. Например, това че 17,27 + 19,987 = 37,257 има смисъл, но за 99,9999% от човечеството то няма и грам стойност. Не съм сигурен обаче, дали стойностността е белег за съществуване на смисъл. Това разбира се е дедукция...

Може би, смисълът е възможност за развиване на дадена теза, евентуално в определено направление.

Ще опитам да докажа тази дефиниция:
Ако тезата е обекта на изследване (т.е. задачата е "тезата има ли смисъл?"), то процесът "развиване на тезата" са на практика всички резултати и изводи които стъпват изцяло или отчасти на нея. Ако няма резултати и/или изводи, това означава че тезата няма стойност, а не че няма смисъл. Затова, чрез вмъкването на "възможност за...", отговорът ще бъде положителен (има смисъл) ако съществува поне един резултат/извод, без значение дали той е стойностен.

Добавеното "евентулно в определено направление" е може би излишно, то показва явно, че задачата може да се постави в частен случай, например "има ли променливата Х физичен смисъл?".


Темата наистина е доста интересна, и ми е любопитно да видя и други предложения. Ако желаете, можете да развиете и моето предложение за дефиниция, тъй като съм убеден, че то не е точната формула на смисъла... Както ни убеждаваха преди известно време - "Заедно можем повече".

Много моля обаче, критиката да бъде аргументирана, за да не се превръща в заяждане.

Мечтата е мисъл, мисълта е идея, всяка идея се реализира. Аз не мечтая, а реализирам идеите си.