|
|
| Тема |
 ИМАШ ЛИ ДОСТОЙНСТВО ИЛИ СИ МЪРТЪВ ? |
|
| Автор |
SEAGULL (ФОТОЛИТЕРАТУРА) |
|
| Публикувано | 29.06.02 21:45 |
|
|
|
"Имаш ли достойнство ли си мъртъв ?" -Един въпрос който изстрелян в съвременното духовно пространство за мнозина би звучал непонятно. Днешното забързано ежедневие, може би в голямата си част лишено от конкретни високо духовни ценности и цели, вероятно много от нас пропускат да дадат отговор на този въпрос. Загрижени за оцеляването, за намиране на своето място в обществото и ежедневно съпътствани от чисто битови грижи и проблеми се оказва че в крайна сметка въпросът за моралните ценности и устои е изместен някак си на по-заден план, а и може би отсъства.
Да имаш достойнство - това е изкуството да отстояваш собствената си позиция въпреки всичко. Да запазиш своето достойнство или да направиш компромис с възгледите си е една дилема с която всеки от нас се сблъсква. Въпреки че достойнството има много измерения, основното нещо което го характеризира е правото и възможността на човека да бъде ценен и уважаван на равно с другите, независимо от неговата расова, национална, религиозна и каквато и да е друга принадлежност.
Първото условие за да може човекът да се чувства и да бъде достоен, е да бъде в душевен комфорт със самият себе си и да бъде уверен в правотата на своите възгледи. Невъзможно е да запазим своето достойнство при положение че живеем спрямо възгледи и порядки наложени ни от околните по някакъв силов способ. Което ще рече че никой не би чувствал своето достойнство непокътнато ако трябва да живее и работи в условия които са в разрез с неговите собствени схващания и убеждения. Например един работник би почувствал наранено своето достойнство, ако полага труд който не му се заплаща адекватно и трябва да го извършва в неблагоприятни условия. Освен че достойнството може да бъде отнето, то също така може и да бъде изоставено и от нас самите. Конкретен пример за това е човек воден от желанието за постигане на дадена цел, да действа в разрез както с личните си така и с общоприетите правила за това.
И така кои са нещата които усилват и намаляват човешкото достойнство? Да бъдеш достоен това означава да бъдеш свободен, да имаш възможност за избор, да бъдеш човекът който сам си избрал осъзнавайки своята идентичност и стойност. Както материалните предмети имат своята цена така и ние хората имаме свое измерение -достойнството!
Едва ли има сигурен път който да следваме за да съхраним своето достойнство. Следвайки инстинктите си и целите си можем да извършим постъпки в тази насока. Бидейки уверени в своето достойнство ние несъмнено изпитваме и гордост с която заявяваме осъзнатото си притежание на нашите качества и на ценностите към които се стремим. Трябва да умеем внимателно да подбираме делата и постъпките си за да можем в последствие да се гордеем с тях и да бъдем достойни за пример сред околните.
Човекът като такъв сам по себе си се ражда свободен и равен с останалите представители на човечеството но към неговата собствена ценност и идентичност несъмнено се прибавя и неговият произход. Всеки сам за себе си трябва да реши дали може да се уповава на своя произход и да ли да се чувства достоен от това. Като българин аз се гордея и се чувствам достоен да се нарека така и това най-добре се илюстрира от Вазовото - 'Аз съм българче':
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене...
Когато комбинираме достойнството със сила и смелост тогава вече става дума за доблест. Само този който е доблестен може да се противопостави на неправдата, като и в същото време има и силата да си признае собствените си грешки. Ако у човек има постоянен порив към стойностните неща и не обръща внимание на низшите страсти в живота то той е възвишен. Възвишеният човек е морален и открит, предполагайки искреност у останалите, възвишеният човек е достоен!
И така, отговорът на въпросът:
--ИМАШ ЛИ ДОСТОЙНСТВО ИЛИ СИ МЪРТЪВ ?, според мен е недвусмислен и категоричен. Забравяйки за своето достойнство или отхвърляйки го по някакъв начин, което от своя страна те обезличава се обричаш на духовна смърт която за разлика от физическата е много по-тягостна и те обезличава с всеки изминал ден.
Свободата ни е не само освобождаването от някакви нежелани задължения, но и възможност за преследване на нови пориви и желания. Свободата - това е нашето достойнство. Именно това ни различава от останалите участници в хранителната верига, а още повече от неживата природа.
Имаш ли достойнство или вече си мъртъв?
Е, аз предпочитам да живея . . .
Бях провокиран тия дни за да напиша това.Дано не съм бил досаден.
Вашата тъмна стаичка в мреж@т@...
| |
| |
| 
|
|
