|
Комунизъм и християнство
Има ли противоречие между комунизма и християнството или те са двете страни на една и съща монета?
Наслоените предразсъдъци от така наречения комунистически режим биха ни попречили да видим истината. Защото това, което се наричаше и продължава да се нарича популярно комунизъм, беше тотално извращение, почти пълна противоположност на истинския комунизъм. И то толкова приличаше на реалния комунизъм, колкото инквизициите и кръстоносните походи и някои църковни учения / примерно католицизма/ приличат на истинското християнство.
Но как да разберем същността на истинския комунизъм, идеалния, този, който не е осъществен на земята, нито пък може да бъде осъществен в пълнота. Същността му е открадната от християнството, от онези първи комуни, които виждаме в първата църква: " И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо, и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си и приемаха храна с радост и простосърдечие." Деян 2:44-46. Както и : " А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа, и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса, и голяма благодат почиваше над всички тях. Пък и никой от тях не беше в лишение, защото всички които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда. " Деян 4:32-35.
Ето я истинската същност на комунизма, ето го Божия бисер, който Сатана е присвоил и представил за свой. Идеите за общност на благата и за справедливото им разпределение на всекиго според нуждата не са измислени от Маркс и Енгелс или някой друг утопист. Както виждаме това са идеи, осъществени на практика от първото, най- силното християнство. Най- силната социална идея на комунизма, идеята за братството, равенството и справедливото разпределение на благата е всъщност християнска. Но в така наречения днес популярен комунизъм й е отрязана главата, защото в християнството и реално тя може да се постигне само чрез Бога, Който е Главата на църквата, а този популярен псевдокомунизъм отрича Бога, т.е. главата. А може ли тялото да направи нещо без главата?
И освен това най- добрият тип комунист , т.е. човек, напълно отдаден в служба на идеята, способен на огромни жертви и на безкористен ентусиазъм, е възможен единствено чрез християнското възпитание на човешката душа, като резултата от препаботването на естествения човек от християнския дух. Резултатите от това християнско влияние върху човешките души, чисто невидимо и надземно, си остава и когато в съзнанието си хората са се отказали от християнството и дори са се превърнали в негови врагове. Ако допуснем, че антирелигиозната пропаганда напълно ще премахне следите от християнството в душите, то тогава осъществяването на комунизма ще стане невъзможно, защото никой не ще се жертвува, никой вече не ще разбира живота като служене на свръхлична цел и напълно ще победи типът на кожодера, на интересчията, който мисли единствено за себе си.Ето защо материалистическият и атеистичен комунизъм или е обречен на несполука и гибел или ще създаде механично общество, което рано или късно ще се разпадне,защото е наивно и смешно да се мисли, че братството между хората може да се осъществи чрез външна принудителна социална школовка, по пътя на навика, както казва Ленин.
За тази цел е необходимо въздействието на дълбоки духовни сили, които християнството нарича Божия благодат. И именно защото липсва тази благодат в така наречения комунизъм, или по- точно псевдокомунизъм , той в своя философски мироглед/ атеизма и материализма/ и методи / насилието/ за постигане на целите си, е антихристиянски.
Това са го разбрали още в началото при създаването на атеистичния комунизъм и като противовес още тогава е възникнал и теистичният комунизъм, в чиято мирогледна философска система присъства Божията благодат.
И ако в своята философска система така нареченият комунизмът може и да бъде напълно антихристиянски, то в социално- икономическата система на комунизма се съдържа божествена истина, която напълно може да бъде съгласувана с християнството, за разлика от капиталистическата система, която е категорично най- антихристиянската. Защото по отношение на стопанския живот са установени два противоположни принципа. Единият гласи: В стопанския живот преследвай личния си интерес и това ще спомага за стопанското развитие на цялото- обществото, нацията, държавата. Такава е капиталистическата идеология на икономическия живот. Другият принцип гласи: В стопанската си дейност служи на другите, на обществото, на цялото и тогава ще получиш всичко, каквото ти е необходимо за живот. Този принцип утвърждава комунизма и той е напълно християнски. Това е принцип от Божието царство. Но той не може да бъде постигнат в пълнота без Божията благодат, без изкуплението и възкресението на праведните в Христа.
А ние, тук, на земята, ожидайки края на земната история, можем само да превкусваме това велико царство на реалния комунизъм, което се осъществява частично чрез Христовото тяло- църквата , " защото за тия, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Святия Дух, и са вкусили колко е добро Божието слово, още са и вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век . " Евреи 6:4-5.
|
Комунизъм и християнство
